Сетих се за портрета, който бях видял в библиотеката и в кантората, докато чаках Джанис Лангуайзър.
— Адвокатът ви е Джеймс Форман?
— Да, на банката. Външен юридически съветник. Решиха да възложат случая на него заради евентуален конфликт на интереси.
Кимнах.
— Знаете ли името на нощния клуб?
— Не.
Погледнах към смога през прозореца. Гледах, но не виждах нищо. Почувствах първите тръпки на инстинктивно вълнение и на чувството, че съм получил божествено откровение.
— Господин Бош? Ще ме изчакате ли? След пет минути имам съвещание.
Излязох от унеса си и го погледнах.
— Съжалявам. Свърших си работата тук. Поне засега. Но преди да влезете на съвещанието, бихте ли се обадили на Джослин Джоунс, за дай кажете, че ще я посетя? Освен това бих искал да знам и къде се намира клонът на банката ви.
— Няма никакъв проблем.
34
Имах време до срещата ми с Джослин Джоунс, затова подкарах по Холивуд Булевард. Не бях минавал оттам, откакто напуснах полицията, и ми се щеше да видя стария маршрут. Според вестниците районът се променяше и исках да видя това с очите си.
Асфалтът блестеше на слънчевата светлина, но фасадите на магазините и административните сгради край Вайн дремеха под патината на половинвековния смог. Нямаше разлика. Но след Кауенга и по Хайланд видях нови неща — хотели, кинотеатри и търговски центрове със стилни ресторанти. Улиците бяха пълни с хора. Месинговите звезди, вградени в тротоарите, бяха излъскани. Думата, която се появи в съзнанието ми, беше „надежда“. Във въздуха витаеше ново усещане за надежда и жизненост. От улицата се излъчваха позитивни вибрации и това ми хареса. Знаех, че идеята е тези вибрации да се разпространят от този централен район и да обхванат булеварда като приливна вълна, оставяйки по пътя 7 си обновления и нововъведения. Преди няколко години бих казал, че планът няма шанс. Но вероятно грешах. Поне така се надявах.
С чувството, че късметът ми от Лас Вегас още е с мен, реших да се подкрепя и спрях пред Фермерския пазар, за да си купя нещо за ядене.
Пазарът също беше обновен. Имаше нов паркинг и търговски център на открито, построен до стария пазар с удобната му комбинация от хубава евтина храна и кич. Повече ми харесваше, когато можеше да се спре направо до павилиона за вестници, но трябва да призная, че го бяха направили добре. Старото и новото бяха едно до друго и се допълваха. Разходих се из новата част и минах покрай универсалните магазини и най-голямата книжарница, която съм виждал, и влязох в старата част. Всички магазини и заведения запазени и пълни. Хората бяха доволни. Беше късно за закуска, за да си купя поничка, затова избрах сандвич с бекон и кафе и влязох в една от старите телефонни будки. Първо се обадих на Рой Линдъл и го хванах да обядва на бюрото си.
— Какво ядеш?
— Ръжено хлебче с риба тон и кисели краставички.
— Отвратително.
— Прав си. А ти какво ядеш?
— Сандвич с пушен бекон.
— Гадост. Какво искаш, Бош? Последния път, когато се видяхме, не искаше да имаш нищо общо с мен. Мислех, че си отишъл в Лас Вегас.
— Ходих, но се върнах. И нещата се изглаждат. Може да се каже, че се споразумях с приятелите ти от деветия етаж. Искаш ли да се върнеш в играта, или ще се сърдиш?
— Научи ли нещо ново?
— Може би. Но в момента имам само предчувствие.
— Какво искаш от мен?
Отместих опаковката от сандвича от черната папка и я отворих, за да видя информацията, която ми трябваше.
— Провери какво ще можеш да намериш за един тип, Лай-нъс Саймънсън. Двайсет и две годишен, бял. Има клуб в града.
— Как се нарича?
— Още не знам.
— Страхотно.
Казах му рождената дата на Саймънсън и адреса, записан в материалите от разследванията, макар да имах чувството, че е стар.
— Кой е той?
Добавих, че Саймънсън е работил в „Банка ЛА“ и е бил прострелян по време на обира на снимачната площадка.
— Той е жертва. Мислиш, че е нагласил всичко и е казал На хората си да го прострелят в задника?
— Не знам.
— И какво общо има този Саймънсън с Марти Геслер?
— Не знам. Вероятно нищо. Но искам да го проверя. Струва ми се, че има нещо гнило.
— Добре. Продължавай да имаш предчувствия, а аз ще върша черната работа. Нещо друго?
— Виж какво, ако не искаш да го направиш, кажи. Ще помоля някой друг.
— Ще го направя. Нещо друго?
Поколебах се, но не задълго.
— Да. Ще провериш ли един регистрационен номер?
— Казвай.
Казах му номера на колата, която караше Елинор. Помнех го и едва ли щях да го забравя, докато не го проверях.