— Ами, пак е възможно да ги съди. Може би е предявил обвинения, че е бил принуден да отиде там…
— Да, ясно. Не ме притеснява дали е имал основания, или не. Но очевидно е имал и Джеймс Форман се е занимавал с делата му и е постигнал споразумение с банката.
— За какво намекваш? Какъв е въпросът ти?
Отворих вратата на будката, за да поема глътка чист въздух.
— Искам да знам какво е било споразумението. Колко пари е получил?
— Веднага ще се обадя на Форман. Ще изчакаш ли?
— Няма да е толкова лесно. Мисля, че споразумението е поверително.
Лангуайзър замълча и аз се усмихнах. Почувствах се добре, че казах какво искам.
— Ясно — рече най-после Джанис. — Искаш да извърша нарушение, като разбера колко пари е получил.
— Ами, ако поставяш така въпроса…
— Има ли друг начин да го поставя?
— Саймънсън се появи, докато работех по случая. Много ще ми помогне, ако разбера колко пари са му дали.
Думите ми отново бяха посрещнати с дълго мълчание.
— Няма да шпионирам в собствената си кантора — заяви тя. — Няма да направя нищо, което може да ме забърка в неприятности. Най-добре е да отида при Джеймс и да видя какво ще каже.
— Хубаво.
Нещата се развиха по-добре, отколкото предполагах.
— Проблемът е, че „Банка ЛА“ още ни е клиент. Щом твърдиш, че Саймънсън е бил на мястото на обира на двата милиона и е работил в охраната, Форман може да се съгласи Да ми каже.
— Дано.
Не бях разсъждавал по въпроса от този ъгъл и се развълнувах. Реших, че Лангуайзър може би ще изкопчи от Форман онова, което ми трябваше.
— Не се вълнувай, Хари. Още е рано.
— Добре.
— Ще видя какво ще мога да направя и ще ти се обадя. И не се тревожи, ако оставя на домашния ти телефон закодирано съобщение.
— Добре, Джанис, благодаря.
Затворих и излязох от будката. По пътя към паркинга отново минах покрай витрината на фурната и се изненадах, като видях, че лекарят е там. Спрях за малко и се вторачих в него. Поръчката сигурно бе дадена в последната минута, защото тортата, която той извади от хладилника, вече беше украсена и той й сложи само захарни цветя и датата.
Изчаках, докато написа пожеланието. Върху кафявия шоколад с розови букви пишеше: „Честит рожден ден, Кали!“ Поредната торта, предназначена за някой щастлив дом.
35
Джослин Джоунс работеше в клона на „Банка ЛА“ на Сан Висенте в Санта Моника. В район, известен от десетилетия като световната столица на банковите обири, Джоунс се намираше на възможно най-безопасното място. Клонът на банката беше срещу районното управление на полицията.
Сградата беше двуетажна и построена в стил ар деко. Фасадата беше извита и имаше големи овални прозорци. Бюрата в кабинетите бяха нови. Намерих Джоунс в кабинет с изглед към канцеларията на шерифа в „Пасифик Дизайн Сентър“, който наричаха „Синият кит“, защото от някои ъгли боядисаната в синьо фасада приличаше на опашката на кит, подаваща се от океана.
Джоунс се усмихна и ме покани да седна.
— Господин Скагс ми каза, че ще дойдете. Работели сте по обира.
— Точно така.
— Радвам се, че не е забравен.
— Приятно ми е да го чуя.
— Какво мога да направя за вас?
— Не съм сигурен. Преглеждам онова, което е било направено. Затова може и да се повторя, но бих искал да чуя какво е било вашето участие. Ще ви задавам въпроси, ако се сетя за нещо.
— Няма какво толкова да разказвам. Не бях там, за разлика от Лайнъс и горкия господин Вон. Бях около парите, преди да ги транспортират. Тогава бях помощник на господин Скагс. Той ми беше наставникът в компанията.
Кимнах и се усмихнах, сякаш смятах, че всичко това е много хубаво. Придвижвах се бавно. Планът ми беше постепенно да я насоча в посоката, в която исках.
— Работили сте с парите. Преброили сте ги и сте ги опако-. Къде стана това?
— В централата. През цялото време бяхме в трезора. Парите дойдоха при нас от клоновете и направихме всичко, без да излизаме оттам, освен, разбира се, след края на работното време. Работихме три дни и половина, за да подготвим банкнотите. През повечето време чакахме парите да пристигнат от клоновете.
— И Лайнъс Саймънсън ли беше с вас?
— Да.
— Господин Скагс и негов наставник ли беше?
Тя поклати глава и мисля, че леко се изчерви, но беше трудно да се каже, защото кожата й беше смугла.
— Не. Програмата с наставници е предназначена за малцинствата. По-скоро беше, защото преди година я преустановиха. Все едно, Лайнъс е бял. Израснал е в Бевърли Хилс. Баща му е имал няколко ресторанта. Мисля, че не му трябваше наставник.