— Вече ме прегледаха. Незначителни обгаряния от това, че се приближих твърде много до дулото на пушка.
— Как искаш да процедираме? Знаеш правилата. Желаеш ли адвокат, или ще поговорим?
— Ще говоря пред теб, Кизмин. Ще ти разкажа цялата история. В противен случай ще си взема адвокат.
— Вече не съм в отдел „Обири и убийства“. Знаеш това, Хари.
— Трябва да си там.
— Но не съм.
— Това е сделката, Кизмин. Или се съгласи, или откажи. Имам добър адвокат.
Тя се замисли.
— Добре. Чакай малко. Ей сега ще се върна.
И излезе, за да се консултира с шефовете си за предложението ми. В коридора влезе специален агент Джон Пипълс и коленичи до трупа на Милтън, после ме погледна и се вторачи в очите ми, сякаш се опитваше да ми предаде някакво послание. Не бях сигурен какво е. Но той знаеше, че бъдещето му е в моите ръце.
Кизмин се върна и се приближи до мен.
— Ето каква е сделката. Случаят е заплетен. И ФБР ще го разследва. Мъжът на пода очевидно е от антитерористичния взвод и това е върхът на всичко. Няма да ти позволят да говориш само пред мен.
— Добре. Тогава ще направим така. Ще говоря с теб и с някой агент на ФБР. Искам това да бъде Рой Линдъл. Събуди го и му кажи да дойде тук и ще разкажа всичко. Или ще сте ти и Рой, или ще извикам адвокатката си и всеки ще се спасява както може.
Тя кимна и пък тръгна към вратата. Забелязах, че Пипълс вече не е в коридора, но не го бях видял да излиза.
Този път Райдър се бави половин час. Но когато се върна, крачеше авторитетно. Още преди да ми каже какво е решението, разбрах, че е постигнато споразумение. Случаят беше неин, или поне частта, свързана с полицията на Лос Анджелис.
— Ще отидем в районното управление на Северен Холивуд. Ще запишат разговора ни. И Линдъл ще е там. Всички ще са доволни и всеки ще вземе участие.
Винаги става така. Трябва да минеш през всички инстанции и да се съобразиш с политиката в агенциите и управленията, за да свършиш работа. Зарадвах се, че вече не съм в тази система.
— Стани, Хари — добави Райдър. — Ще те закарам.
Изправих се.
— Първо искам да отида на терасата и да погледна долу.
Излязох и се наведох над перилата. Мястото на престъплението беше осветено от прожектори. Склонът приличаше на мравуняк. Оперативните екипи работеха навсякъде, съдебномедицинските експерти се бяха скупчили над труповете, а отгоре бръмчаха хеликоптерите. Знаех, че с взаимоотношенията ми със съседите е свършено.
— Знаеш ли какво, Кизмин?
— Какво, Хари?
— Мисля, че е време да продам тази къща.
— Да. Желая ти успех, Хари.
После ме хвана под ръка и ме дръпна от перилата.
41
Районното управление на Северен Холивуд беше най-новото в града. Сградата бе построена след земетресението и бунтовете по случая Родни Кинг. Отвън приличаше на тухлена крепост, направена да издържи на сеизмични и социални трусове, а отвътре бе пълна с модерна електроника и удобства. Настаниха ме на стол до маса в голяма стая за разпити. Не виждах микрофоните и камерата, но знаех, че всичко се записва. Трябваше да внимавам. Бях сключил неизгодна сделка. Ако двайсет и петте години в полицията ме бяха научили на нещо, това беше да не говоря с ченгета, без да се посъветвам с адвокат. А аз се готвех да направя точно това. Щях да се изповядам пред двама души, които бяха склонни да ми повярват и искаха да ми помогнат. Но това нямаше да има значение. Най-важното беше записът. Трябваше да действам предпазливо и да не казвам нищо, което може да се обърне срещу мен, когато записът се гледа от хора, враждебно настроени към особата ми.
Кизмин Райдър започна разпита, като съобщи за официалния протокол имената на тримата ни, датата, часа и мястото и после ми прочете гарантираните ми от Конституцията права — да се обърна към адвокат и да си държа езика зад зъбите, ако искам. После ме накара устно и писмено да потвърдя, че разбирам правата си и съм готов да ги спазвам. Бях я обучил добре.
— И така, Хари, в къщата ти има четирима убити, сред които федерален агент, плюс пети мъж в кома. Ще ни разкажеш ли какво стана?
— Убих двама от тях при самозащита. Мисля, че раних и онзи, който е в кома.
— Разкажи ни какво се случи.
Започнах историята от „Печения картоф“. Споменах Шугар Рей, квартета, портиера, барманките и татуировките им. Описах дори касиерката, на която платих кафето в „Ралф“. Разказвах колкото мога по-подробно, защото съзнавах, че детайлите ще ги убедят, след като ги проверят. От опит знаех, че устните свидетелски показания се основават на нещо чуто от други и са трудно доказуеми. Ето защо, ако ще разказваш какво са говорили хората и как са го казали, особено онези, които вече не са живи, тогава е най-добре да изпъстриш историята с неща, които може да бъдат проверени и доказани. Детайли. Безопасността и спасението са в детайлите.