Terry Goodkind
THE LAW OF NINES
Тери Гудкайнд
ЗАКОНЪТ НА ДЕВЕТКИТЕ
Това е художествена творба. Имената, героите, местата и ситуациите или са продукт на авторовото въображение, или са художествена интерпретация. Всяка прилика с лица, живи или мъртви, компании, събития или места е напълно случайна.
Макар авторът да е положил всички усилия да осигури верните към момента на публикуване телефонни номера и интернет адреси, нито издателят, нито той носят отговорност за грешки или промени, направени след публикуването. Освен това издателят не носи никаква отговорност и няма влияние върху уебсайта на автора или трети лица, както и за съдържанието в тях.
На Джери, любовта на живота ми, която винаги е до мен. Тя ми вдъхва сила, когато съм слаб, и ме дарява със специалната си усмивка, когато съм силен. Никой не знае по-добре от нея какво ме доведе до това място, до тази книга, до този нов път. Никога не бих бил това, което съм, никога не бих постигнал това, което правя, без тя да е до мен във всеки един момент. Тя е моята половинка. Тази книга е за нея.
1
ПЪРВОТО, КОЕТО ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО МУ, беше пиратското знаме, развято над камиона на водопроводната фирма. Белият череп с кръстосани кости сякаш с мъка се задържаше да не бъде отвян от плющящия черен флаг, докато огромното возило, сякаш в опит да постигне свръхзвукова скорост, прелиташе през кръстовището. Камионът бе взел ъгъла напряко, килнат застрашително на една страна. Из платформата отзад с грохот като от дрънчене на кокали се търкаляше бяла пластмасова тръба. При тази скорост камионът като нищо можеше да се преобърне.
Алекс погледна към единствения човек, който чакаше на тротоара до него. Потопен във вихъра на разпокъсаните си мисли, досега не бе забелязал жената, която стоеше точно пред него, леко вдясно. Изобщо не разбра кога се е появила. Стори му се, че от раменете й в кучешкия студ се надигат струйки дим.
Тъй като не можеше да види лицето й, Алекс не успя да прецени дали тя е забелязала връхлитащия ги камион, но не му се вярваше поне да не е чула рева на безжалостно форсирания двигател.
Като видя, че камионът явно няма да успее да вземе завоя, Алекс сграбчи жената за ръката над лакътя и я дръпна след себе си.
В същия миг гигантската машина скочи на тротоара – точно на мястото, където допреди секунда стояха Алекс и непознатата. Изсвистяха гуми.
Покрай двамата прелетяха парчета кал и пръст.
Ако Алекс се бе поколебал дори миг повече, сега да са мъртви.
Върху бялата врата, точно над надписа „Водопроводни инсталации Джоли Роджър“, имаше картинка на ухилен пират с жизнерадостна черна превръзка през едното око и звездичка, нарисувана в ъгълчето на усмивката му. Докато пиратът отминаваше, Алекс му хвърли гневен поглед.
Щом вдигна глава да види що за идиот седи зад волана, го посрещна мрачният поглед на дебелака до шофьора. Къдравата му брада и черната сплъстена коса му придаваха вид на истински пират.
Очите му, които надничаха през тесни процепи над пухкавите сипаничави бузи, проблясваха с просташка, нагла ярост.
Бабанката изглеждаше извън себе си от гняв, задето Алекс и жената са се осмелили да препречат офроуд пътешествието му.
Когато вратата се отвори, нямаше съмнение в не особено миролюбивите му намерения.
Приличаше на човек, излязъл от кошмар.
Алекс усети как през тялото му преминава вълна адреналин, докато мислено си представи движенията си. Пътникът, който сякаш се канеше да скочи от летящия камион, щеше да стигне до него, преди шофьорът да се присъедини към тях, така че поне за известно време щяха да са един на един. Алекс не можеше да повярва, че това се случва наистина, но да, случваше се и той ясно съзнаваше, че ще му се наложи да се справи със ситуацията.
Докато се подготвяше да посрещне неизбежното, го обзе овладяна ярост. Всичко се забави, докато накрая всеки удар на сърцето му сякаш продължаваше цяла вечност. Видя как мускулите по ръцете на другия изпъкват, докато натиска да отвори вратата. В отговор мускулите на Алекс също се стегнаха, готови да посрещнат заплахата. В ума му настана покой.
В мига, в който огромният крак на онзи ритна вратата, блясък на светлини и рязък вой на сирени накараха здравеняка да насочи вниманието си в друга посока. В кръстовището със свистене на гуми влетя полицейска кола и по всичко личеше, че ченгетата са доста поизнервени от каскадата на камиона. Полицейската кола беше паркирана край ограда встрани от алеята, водеща към паркинга оттатък улицата. Прелитайки покрай паркинга, двамата мъже явно не бяха забелязали полицаите. Отнесен в мислите си, Алекс също не ги беше видял.