52
– МОЖЕ ЛИ ДА ВИДЯ шофьорската ви книжка, моля? – попита младата жена на гишето, докато въвеждаше информация в компютъра.
Алекс погледна през страничния прозорец. Той държеше Джакс под око, за да се увери, че всичко с нея е наред. Синята светлина на табелата „Свободни стаи“ осветяваше лицето й, седнала в спрелия отвън джип, взряна в Алекс. Той беше уморен, но не спираше да си напомня, че трябва да е бдителен.
Алекс плъзна шофьорската книжка на името на Ханк Крофт по плота към жената. Зад стъклото на гишето бяха изложени брошури за разглеждане на забележителности, наем на каяк, посещение в Музея на дърводобива и други местни туристически атракции. Имаше също и няколко менюта на местни ресторанти.
Алекс не беше сигурен дали фалшивото име щеше да свърши работа и да отклони преследвачите от следите им. За да стигне до земята, той трябваше да кара през Уестфилд, да мине по дългия път, откъм другата част на града, или да влезе от север. Това бяха единствените начини да се стигне до пътя, който водеше към имота – друг начин да се приближи човек към отдалечения парцел нямаше. Алекс не се съмняваше, че по маршрута така или иначе щеше да има поставени хора, които да следят за него и Джакс. И те щяха да разполагат с описанието им.
Освен ако не паднеше от небето, Алекс нямаше никакъв шанс да се промъкне незабелязан. Хората на Каин имаха преимуществото да знаят точно накъде са се запътили двамата с Джакс, а те от своя страна нямаше как да знаят кой е от този свят и кой не, кой ги наблюдава и е готов да им се нахвърли във всеки един момент.
От всичко случило се досега Алекс знаеше едно – хората, които работеха в „Уестфилд Ин“ можеше да идват от друг свят, точно както се бе оказало с персонала на деветия етаж на „Майката на розите“. Двамата с Джакс можеше да бъдат издебнати, докато спят. Замисли се дали не става прекалено параноичен. Предвид какво бе научил в последно време, се замисли дали изобщо е възможно човек да прехвърли границата на предпазливостта.
Младата жена му върна шофьорската книжка.
– Благодаря, господин Крофт. Заповядайте ключа от стаята и касовата бележка. – Тя се наведе напред, за да погледне през стъклената врата и посочи надясно с пресилено драматичен жест. – Продължете по алеята до края на сградата и завийте зад нея, до втория вход. Стаята ви е отляво.
– Благодаря. – Алекс взе ключа и бележката. – Бихте ли ми казали къде има сервиз, където поправят джипове?
– Разбира се. – Тя посочи в обратната посока. – Продължавате по пътя, по който сте влезли в града. Само на около двеста метра е. Почти се вижда оттук. Пада се отдясно. Няма как да го пропуснете. – Тя се изкикоти ехидно. – Уестфилд не е много голям.
Алекс прекоси относително пълния паркинг и откри стаята им без затруднения. Взе със себе си кутията с ножа. Боеше се да я остави без надзор.
С влизането в стаята тон светна малка лампа над вратата. Светещите в червено стрелки на часовника на нощното шкафче показваха, че отдавна минава полунощ. Той беше смъртно уморен и направо заспиваше прав. С ръка на кобура, Алекс провери малкия килер и банята.
– Как е ръката ти? – попита той, след като набързо провери стаята и покри огледалата.
Джакс изглеждаше също толкова изморена и сънена.
– Добре е.
– Лъжкиня – каза той, дръпна пердетата пред малкия прозорец и остави тъмнината от другата страна.
Алекс си представи как отвън в тъмното две очи дебнат, чакат.
Джакс се огледа в малката стая и хвърли сака на едното легло. В стаята миришеше на препарат с аромат на бор. В цветовата гама на евтината мебелировка преобладаваше синьо и кафяво.
Алекс беше толкова изморен, че леглото му се стори примамливо подканящо. Той се почувства обезкуражен, бидейки така близо до крайната им цел, но все още без ясен план за действие. Така плашещо бе да е в центъра на толкова много неща и всичките водещи към него, всичките зависещи от него. Почувства се като измамник, като едно нищожество, което съдбата е посочила да извърши невъзможното.
Той се извърна към Джакс, когато тя сложи ръка на рамото му в безмълвна подкрепа. Сякаш четеше мислите му.
Той отметна назад един рус кичур от косата й.
– Някакви идеи как да спрем Каин?
– Разбира се – една.
– И каква ще да е тя? – Алекс примижа недоверчиво.
– Само ти можеш да накараш портала да заработи. Ако сега те убия, порталът на практика става безполезен за него.
Алекс не се сдържа и се усмихна.
– Ами давай тогава. Какво те спира?
Тя обви ръце около него и силно го притисна към себе си, положила глава на гърдите му.