След няколко часа на мъчителни усилия той се озова под платото, което се издигаше в края на гората. Спря, за да си поеме въздух, и погледна нагоре към острите зъбери, които се издигаха до върха. Примижа срещу стоманеносивата светлина, но погледът му не откри друго, освен клони на дървета над върха на скалния масив. Джакс беше казала, че в нейния свят пътят нагоре към платото представлява пукнатина, която се изкачва странично по скалите. Макар и тясна, пътеката го отведе до остър ръб в скалата, който изглеждаше като естествено творение на природата, но въпреки това се изкачваше по стената нагоре под остър ъгъл. Изглежда, че стигаше чак до върха на стената. Ако това не се окажеше вярно, ако скалният ръб свършеше в скалата, той щеше да се озове доста високо и без възможност да продължи накъдето и да било.
Алекс не виждаше никаква друга възможност и затова не се замисли много по въпроса. Той просто започна да се изкачва.
На места пътят нагоре изглеждаше невъзможен на пръв поглед. При всеки такъв случай обаче Алекс бързо намираше начин да продължи. На други места трябваше да се катери по стената над липсващи участъци от тесния ръб, но през по-голямата част от изкачването стръмният скален ръб се разширяваше до пътека, широка от няколко педи, до крачка-две, което не представляваше никаква трудност за изкачване, освен че бързият ход по такъв стръмен наклон изцеждаше силите му. Мускулите по бедрата му горяха от напрежение. Той бе силно задъхан, но отказваше да забави темпото.
След малко повече от час Алекс беше почти под върха. Заобиколи една изпъкнала част от стената и от другата й страна се изправи пред двама едри мъже, които стояха там и чакаха. Алекс бързо се дръпна назад, като едновременно с това извади пистолета си. Без да се поколебае, той стреля в първия спуснал се към него мъж. Куршумът явно го улучи право в сърцето, защото онзи се олюля и падна като подсечен. Вторият мъж стъпи с един крак върху трупа на падналия и се изстреля напред към Алекс, който стреля два пъти един след друг. Не разбра дали куршумите са достигнали целта си, защото нападателят го връхлетя независимо от изстрелите. Ръцете на здравеняка се разтвориха, за да сграбчат Алекс, но той се сниши бързо встрани, сграбчи онзи за косата и като използва инерцията му, го изхвърли от скалата. Онзи се запрепъва в опит да спре, но скоростта му бе прекалено голяма, за да успее. Викът му го споходи по дългия път надолу.
Стиснал пистолета в две ръце, задъхан, Алекс притисна гръб о скалата. Той погледна надолу от ръба и коленете му се разтрепериха при мисълта колко близо бе до това да полети в бездната заедно с нападателя.
Мъжът на земята не мърдаше. Алекс реши, че ще е добра идея да презареди пистолета си, преди да попадне в нова, неизвестна, но със сигурност враждебна ситуация, затова припряно извади от раницата си кутия с патрони. С помощта на палеца си постави още четири патрона в пълнителя, като така го допълни до пълния му капацитет. Разполагаше със седемнайсет в пълнителя и един в цевта – осемнайсет заредени в пистолета патрона, плюс другите, предварително поставени в пълнители, в случай че се наложи бързо презареждане.
Осемнайсет патрона изглеждаха много, но той бе наясно, че ако бъде нападнат от група мъже, те нямаше да му стигнат за дълго. Какъв избор имаше?
Опита се да се съсредоточи и бързо изкачи останалия път до върха, където пътеката ставаше значително по-равна. Значително, но не съвсем. Отвъд малка горичка, на върха на масивното плато се издигаха безразборно струпани на слоеве една върху друга канари.
Отдалеч изглеждаше, че платото е равно отгоре, но отблизо струпаните терасовидно масивни гранитни блокове и четвъртитите просеки в скалите подозрително наподобяваха човешка изработка, независимо че платото очевидно бе природно творение. При силно въображение човек можеше да види много повече в тези слоеве скали, да различи много фигури в огромната, сложна конструкция.
Стигнал до върха, Алекс се поколеба какво да направи. Огледа мястото, където стръмният скален перваз стигаше до върха, но не личеше човешки крак да е стъпвал тук. Пътеката по-надолу се използваше от охраната, но те явно рядко се качваха до върха – ако изобщо бяха опитвали. Деликатните белезникави лишеи и дебелият зелен мъх изглеждаха недокоснати от човешки крак.
В крайна сметка той реши да използва естествения скален перваз за пътека през гората.
В една усойна вдлъбнатина забеляза отпечатък от ботуша на Джакс. По-нататък стигна до причудлива падина, водеща навътре в скалите. Преди да влезе в тази тясна пролука, извади кутията с патроните и пълнителите от раницата си. Сложи кутията в единия от предните джобове на джинсите си, а пълнителите – в задните. Като навлизаше в цепнатината, установи, че тя представлява виещ се пролом, който на места се извисява на височина от стотина фута.