Естествената пътека в скалите го отведе до тесен пролом. Високо над себе си видя между гладките страни на процепа дълга ивица оловносиво небе. Алекс продължи напред. Стигна до място, където небето се скри зад скала, паднала напряко в пролома, навярно при земетресение, която играеше ролята на естествен таван. Колкото по-навътре вървеше Алекс, толкова по-сумрачно ставаше и толкова повече ерозиралата скала се превръщаше в мрачен лабиринт. Той пъхна ръка в раницата си и пипнешком затърси фенера. Намери го и го извади.
В момента, в който го насочи напред и включи светлината, забеляза пред себе си в пролома мъжка фигура. Алекс посегна към пистолета.
– Ако искаш отново да я видиш жива, ела с мен.
Алекс погледна човека през мерника на оръжието си, като държеше мушката в основата на носа му. Поколеба се.
Но само за миг.
Натисна спусъка.
Изстрелът в тесния скален пролом бе оглушителен.
– Не преговарям с убийци – тихо измърмори Алекс, докато прекрачваше трупа, за да продължи навътре в лабиринта от канари.
– Остават още седемнайсет – каза на себе си Алекс, навлизайки в подобно на пещера разширение на пролома, което продължаваше още навътре в планината.
С фенерчето си проверяваше всяко странично разклонение, преди да продължи напред. Придържаше се към централната просека, врязваща се в планината. С течение на хилядолетията на места бяха допълзели огромни гранитни блокове, някои бяха запречили прохода и оставяха единствено тесни ниши, през които да се промушиш. На други места пък Алекс трябваше да се изкатерва по камари чакъл, натрупани при срутването на скалите отгоре.
Алекс не знаеше колко време е тичал, но в един момент установи, че пред себе си вижда дневна светлина. С приближаването му светлината се усили. Като заобиколи лек завой в пролома, зърна нещо пред себе си в осветения участък. Забърза напред, опитвайки се да различи какво е.
Сърцето му се качи в гърлото.
Беше Джакс.
58
АЛЕКС ВИДЯ ДЖАКС, застанала насред широко пространство бял пясък. Мястото изглеждаше сякаш някога е представлявало кух купол, но центърът му сякаш бе ерозирал и се бе срутвал малко по малко и така бе оформил зала под открито небе. На места из нея бяха разхвърляни огромни късове, които, изглежда, някога са били част от огромния купол.
Джакс продължаваше да стои в центъра на пясъка под отвора и гледаше как той приближава. Алекс можеше да види, че ръцете й са вързани зад гърба. Лицето й бе обляно в сълзи. От ъгълчето на устните й се стичаше тънка ивица кръв.
Алекс държеше пистолета с две ръце, със спуснат предпазител, и бавно приближаваше към откритото пространство. Излезе от прохода в скалата и пред него се откриха стотици мъже. Стояха безмълвно отвън, наредени покрай стените или в други пещери и процепи, водещи към залата. Всички го наблюдаваха. Нито един не помръдна.
Носеха дрехи, които не привличат вниманието – предимно джинси и широки тениски с надписи. Някои бяха с широки панталони до коляно и сандали, съвсем като обикновени хора в някой мол или пицария. Алекс забеляза, че под тениските някои имаха ножове или поне на такива приличаха. Сигурен беше, че всички имат скрито оръжие някъде по тялото.
Независимо от обикновеното облекло, никой не изглеждаше особено подреден, с рошави коси и проскубани или прорасли бради. Алекс реши, че в крайна сметка дори това не се открояваше чак толкова на фона на незабележимите дрехи. Всички имаха твърди погледи и мрачни лица. Приличаха на бандити. Но и това беше често срещан външен вид, поддържан умишлено от много мъже и вече широко приет.
На улицата никой от тези мъже не би привлякъл вниманието. С по една раница на гърба, спокойно можеха да минат през кое да е летище. Но да ги видиш събрани накуп така, и то на планински връх насред пустошта, със сигурност беше повече от странно, сякаш бяха ги транспортирали вкупом от някой баскетболен мач.
Алекс знаеше, че са хамелеони, убийци, чиято цел бе да се вписват навсякъде и да минават незабелязани – докато нанесат удара си. Именно това бе най-плашещото. Човек трудно можеше да ги различи сред невинни хора.
Един поглед назад потвърди, че входът, през който бе дошъл, вече е блокиран от десетки други като тях.