Под рисунката в камъка имаше едва забележим процеп.
Вече започваше да се досеща.
– Доста прилича на твоите рисунчици – усмихна се безрадостно Каин и посочи с пренебрежение изображението на камъка.
– Какво искаш да кажеш?
– Доста остаряла, изостанала, за разлика от новата реалност, която моето дело носи.
– Ако си ме поканил да си говорим за изкуство, боя се, че не си достатъчно подготвен по темата.
– Не, все ми е едно какво знаеш за изкуството, интересува ме само онова, което знаеш за портала.
– Не е много – сви рамене Алекс.
– Е – върна изкуствената усмивка на лицето си Каин, – тъй като поиска да говоря направо, това и правя. Искам порталът да заработи, и то веднага. Вече достатъчно дълго следвам семейството ти в очакване на удобния момент. С теб най-сетне той настъпи. Законът на деветките вече е изпълнен. Край на чакането. Вчера ти показах само малка частица от онова, на което съм способен, ако се налага. Ако не сътрудничиш, ще посея такава смърт и разрушение в този свят, каквито такива като теб дори не могат да си представят. Там, където вчера убих един, утре ще убия хиляди. Мога да изпратя хиляди от хората си в училища, търговски центрове, хотели, ресторанти, офиси, спортни събития и… така де, разбираш за какво говоря. – Описа дъга с ръка, за да покаже стотиците мъже, които ги наблюдаваха. – Това е само незначителна част от легионите, които ще изпратя до най-сигурните, най-закътани местенца. Знаеш ли, че сме способни да се появим, да речем, в спалнята на президента ви? В спалнята на всеки световен лидер? Можем да изкормим водачите ви, полицейските началници, армейските генерали. Казано накратко, имам цял екип от хора, чието единствено занимание е да измислят начини за убиване на нищо неподозиращи хора от вашия свят. Ако поискам, мога дори да настроя цели държави една срещу друга и да потопя целия ви свят във война. Мога да заповядам на легионите си да нанесат ужасяващи нападения, за да свалят частично сегашното правителство на Израел например и да ги подтикна към ядрен удар над съседните им държави. Само да поискам, мога да запаля искрата на пълното унищожение.
– Алекс – обади се Джакс, – послушай го. Не блъфира. Ще избие хиляди невинни хора.
– Не ме обиждай – обърна се към нея Каин. – Ще избия десетки, дори стотици хиляди. Ако бъда принуден.
Алекс усети, че му прилошава. Знаеше, че Джакс е права, че Каин не блъфира.
Сякаш за да подсили ефекта от думите си, Каин се обърна към наблюдаващите ги мъже.
– Ако Господарят Рал не ми даде каквото искам, заповядвам на всички да изпълните инструкциите, които са ви дадени.
Мъжете кимнаха отчетливо.
– Няма да ти дам каквото искаш – заяви Алекс.
Каин завъртя глава и го погледна бясно.
– Тогава убиването ще продължи, докато се съгласиш. Ако се наложи, ще превърна този свят в кърваво море.
– Алекс – обади се Джакс и отново привлече вниманието му. – Моля те, направи каквото иска. Ти единствен държиш в ръцете си живота на всички онези невинни хора. Само ти можеш да спреш това.
Алекс стъпи на пясъка и се приближи до нея.
– Защо си се предала? Защо се държиш така?
– Защото знам, че докато съм свободна, никога няма да се откажеш. Докато съм свободна, ти ще продължиш да се бориш независимо от всичко. Не мога да ти позволя да поставиш любовта си към мен пред живота на всички хора, които ще загинат, ако продължиш да му се противопоставяш. Предпочетох да не съм елемент от тази задача.
Ако позволя това да се случи, да му позволя да излее целия си гняв върху твоя свят и да стоя и гледам безучастно, е в разрез с всичко, в което вярвам – всичко, което толкова време се боря да опазя. Не мога да позволя на твоя свят да плаща заради хората в моя.
Ние сме загубени. Войната ни приключи. Не позволявай да се пренесе и в твоя свят. Моля те, Алекс, послушай го. Не ставай причина за още ненужни убийства. Вече нищо не можеш да направиш за мен. С мен е свършено. Позволи ми да си тръгна. Но можеш да направиш нещо, за да спасиш всички хора от своя свят, които иначе ще загинат. Моля те, Алекс, не приемай жертвата ми за кауза. Направи каквото иска и мисли единствено за своя народ.
– Поредната порция старовремско моралистично дрънкане – каза с презрение Каин. – Не точно като силата на могъщите, истинските водачи на бъдещето. Нищо чудно, че губите. – Обърна се към Алекс. – Въпреки това предлагам да я послушаш, най-малкото защото и ти си слаб като нея и би искал да спестиш на хората от твоя свят болката и страданията, които съм им подготвил.