Въздухът наоколо изпука глухо, а над пясъка затрептя белезникава светлина.
Наблюдаващите ахнаха от странното, наелектризирано усещане във въздуха и изникналата изневиделица светлина пред себе си. Беше красива, хипнотизираща, подканваща.
– Така, сега трябва да пратя няколко души през портала.
– Това пък защо? – намръщи се гневно Каин.
– Той не се отваря просто така – настоя Алекс. – Не можеш да сложиш багаж в средата на пясъка и да го транспортираш. Работи само с хора. Хората са причината на съществуването му, така че за да може порталът да се отвори, трябват хора. Колкото повече са хората, толкова по-добре функционира – толкова по-широко се разтваря порталът, за да ги побере. По този начин ще издържи и повече вещи, по-голям товар.
Радел Каин премисли казаното. Изглежда му се стори логично.
Всички останали стояха зашеметени и се взираха във въртящия се в бавен ритъм светъл лъч над пясъка.
– Е? – подкани го Алекс. – Искаше да отворя портала. Ето, отворен е. Но за да заработи наистина, през него трябва да преминат хора.
Най-сетне ухилен доволно, Радел Каин махна на част от хората си да се приближат.
– Хайде тогава. Няколко от вас да отидат да им кажат, че сме успели.
Петима-шестима се втурнаха напред. Алекс се изненада от нетърпението им. Изглежда в техния свят тези неща бяха нещо обичайно и те ги приемаха нормално.
Мъжете се събраха върху пясъчния кръг. Протегнаха ръце нагоре, сякаш се къпеха в светлината. Съдейки по реакцията им, явно ефектът беше приятен гъдел. Всички заедно погледнаха към небето, сякаш към източника на тази топла светлина. На лицата им имаше широки усмивки, като деца пред входа на увеселителен парк.
Радел Каин пристъпи напред до границата между гранита и пясъка, запленен от светлинното шоу и начина, по който затрептя от присъствието на мъжете. Седрик Вендис също се приближи, за да види по-добре.
– Добре – каза Каин на Алекс и размаха ръка нагоре-надолу, сякаш го приканваше да ги издигне във въздуха, хайде, отвори го докрай. Направи го.
Алекс задържа ножа над процепа.
– Готови ли сте? – попита мъжете в светлината.
Всички дружно закимаха ухилени.
Алекс пъхна оцапаното с кръв острие в процепа.
За миг мъжете се изтеглиха нагоре, без да отлепват крака от земята – превърнаха се в дълги колони от плът и кръв, които в следващия момент се разкъсаха в пихтия от кръв и вътрешности и полетяха нагоре. Не успяха дори да извикат, но звукът от разчленяването на костите и мускулите им беше достатъчно ужасяващ.
Всички гледаха в шок, неспособни да помръднат.
Точно този кратък миг използваха Алекс и Джакс.
Джакс се завъртя. Джобният нож в юмрука й премина по диагонал по лицето на Юри и го разпори. Той се огъна инстинктивно назад от силата на удара, което тя използва, за да го изрита в слабините. Той се приведе напред от болка и в този миг тя извади ножа от колана му, протегна ръка и преряза гърлото му.
Алекс извади ножа от каменния блок и се впусна към Каин.
Мъжете се хвърлиха напред от местата си за наблюдение, за да се защитават срещу неочакваното нападение. Каин отстъпи няколко крачки и извади ножа си.
Джакс беше като фурия. Ножът й се забиваше в прииждащите мъже. Няколко бяха мъртви, преди още да са извадили своите ножове.
Алекс видя Седрик Вендис да вади пистолета от колана си и се хвърли настрани. Вендис започна да стреля. Алекс забеляза, че онзи няма опит с оръжието, съдейки по начина, по който боравеше с него. Но и знаеше, че ако го уцели, това няма да е голяма утеха. Куршумите рикошираха от скалата и се размазваха по отсрещната стена. Наложи се дори Каин да се прикрие, за да не го застреля Вендис случайно.
Вендис насочи пистолета към Джакс и започна да стреля истерично. Джакс се криеше зад мъжете, които използваше като щит. Куршумите удариха няколко, но не достигнаха до нея.
Алекс се наведе, за да избегне ножа на Каин, изправи се и разпори крака му. Каин отскочи и извика от изненада, болка и ярост. В този момент Вендис насочи пистолета срещу Алекс, за да защити Каин. Стреляше напосоки и отново се наложи Алекс да отскочи встрани, за да не бъде уцелен.
Пълнителят свърши и плъзгачът се върна. Вендис осъзна, че натискането на спусъка не дава ефект, хвърли бърз поглед на пистолета и пак опита със спусъка. Празното оръжие отказа да стреля, а той изрева гневно и го хвърли по Алекс.
Алекс го улови във въздуха. С палеца натисна освобождаващия механизъм зад спусъка и празният пълнител падна. Набута светкавично нов. Плъзгачът се върна напред, отдели горния патрон от пълнителя и го зареди.