Алекс бавно въртеше столчето на чашата с вода между пръстите си, вторачен в бучката лед, която оставаше на мястото си, докато чашата се движеше.
– Та, значи, казваше, че си ме търсила.
Джакс кимна.
– Знаех, че имаш връзка с галерията. Така разбрах, че ще си тук днес. Трябваше да побързам, за да те засека. Тъй като се наложи да бързаме, не можахме да се подготвим както трябва, поради което нямам много време.
Алекс отри лицето си с длан. Започваше да го гложди чувството, че някой го взема за глупак.
– Трябва ти стая при майка ми.
– Мислиш, че се шегувам ли? – Тя го изгледа изпепеляващо сериозно. – Нямаш представа колко трудно е за мен всичко това. Нямаш представа през какво трябваше да премина рисковете, които предприех, за да дойда тук.
Тя стисна зъби и преглътна, като се опитваше да запази тона си спокоен.
– Не е шега, Алекс. Не знаеш колко ме е страх, колко изгубена се чувствам тук, колко изпълнена с ужас.
– Съжалявам, Джакс. – Алекс отвърна поглед от болката в очите й и отпи глътка вода. – Но не си сама. Кажи ми какво става?
Тя въздъхна, за да се успокои.
– Ще се постарая, но трябва да разбереш, че засега просто не мога да ти кажа всичко. Не само защото нямам достатъчно време, за да ти обяснявам, а и защото не си готов да го чуеш. Още по-лошото е, че ние сме в мрак относно голяма част от себе си.
– Кои сте тези „вие“, които непрекъснато споменаваш?
Тя вдигна гарда.
– Мои приятели.
– Приятели.
– Работим от години – кимна тя. – Опитваме се да разберем какво става. Те ми помогнаха да дойда до тук.
– Да дойдеш тук от къде?
– От там, където живея.
Увъртането й не му се понрави, но реши, че няма лошо просто да остави нещата така засега.
– Продължавай.
– Накрая стигнахме до момент, когато преценихме, че ще стане, и въпреки риска пробвахме, но все още не знаем как да стане така, че наистина да се получи. За разлика от другите.
– Искаш да кажеш, сте се пробвали да стигнете до тук, където живея аз, от там, където вие живеете.
– Да.
– Какво щеше да се случи, ако не бяхте направили нещата както трябва, ако не се беше получило?
Тя го изгледа продължително.
– Тогава щях да се изгубя за цяла вечност на едно много ужасно място.
По напрежението, изписано на лицето й, той осъзна реално заплахата – поне от нейна гледна точка, и колко плашеща е за нея мисълта за евентуален провал. Предвид наблюдението му, че тази жена не се плаши лесно, думите й го сепнаха.
Тъкмо се канеше да я пита пак кои са останалите от екипа й, когато сервитьорката се появи на масата и им се усмихна топло.
– Да ви предложа нещо за пиене? Чаша вино?
– Един горещ чай би ми се отразил прекрасно – отвърна Джакс.
Тонът на тази простичка молба разкри колко е уморена всъщност и колко близо е до ръба на силите си.
– За мен вода. Дамата не разполага с много време. Бихме искали да поръчаме. – Докато взимаше менюто, се обърна към Джакс. – Какво предпочиташ? Пилешко? Телешко? Салата?
– Няма значение. Каквото избереш за себе си.
Беше ясно, че храната не й е приоритет, затова Алекс поръча две салати с пилешко.
Щом сервитьорката се отдалечи, телефонът на Алекс звънна. Той инстинктивно помоли Джакс да го извини, докато вадеше апарата от джоба си.
– Ало, Алекс слуша.
Хрумна му, че може би господин Мартин звъни, за да му каже, че е размислил. Но в слушалката се чу гъргорене. Изпълнен с напрежение, разчленен вой оформи нещо като: „Тя е тук. Тя е тук.“ Отвъд пукота се чуха шепоти и приглушени стенания, сякаш дошли от друг свят.
И тогава Алекс различи някъде във фона и своето име.
Джакс се наведе напред.
– Какво има?
Понечи да затвори и да я излъже, че всичко е наред, но поради някаква причина реши да й даде да чуе. Долепи телефона си до ухото й.
Тя се надвеси още по-напред, заслуша се.
Внезапно пребледня като платно.
– Добри духове – прошепна на себе си, – те знаят, че съм тук.
– Моля? Познато ли ти е това?
Обзета от паника, тя го погледна облещена, без да може да се откъсне от звуците.
– Спри го.
Алекс взе телефона и затвори.
– Следят те с това.
– Следят ме?
Все още мъртвешки бледа, тя продължи:
– От другата страна.
– От другата страна на какво?
Докато погледът й блуждаеше, Алекс прекъсна връзката. После, преди да го прибере в джоба си, ей така, за всеки случай, махна батерията и я прибра в друг джоб.
Сервитьорката се появи и постави пред Джакс порцеланова чаша и чайник с гореща вода, заедно с кошничка, пълна с пакетчета чай.
След като момичето се отдалечи, Джакс напълни чашата си с гореща вода. Ръцете й трепереха.