– И какво да правя с… с каквото е там.
– Кафе.
– И кафеварката ми прави кафе.
– Ама е гадно.
Старецът го заплаши с пръст.
– Това, че нещо е старо, не го прави неизползваемо. Новите вещи не са непременно по-добри. Всъщност повечето са доста по-зле.
Алекс се приведе леко и повдигна вежда.
– Пробва ли поне веднъж машината за кафе, която ти подарих?
Бен прибра пръста си.
– Какво искаш за рождения си ден?
– Нямам представа – сви рамене Алекс. – Просто си мислех, че ще си ми приготвил подарък. Не че имам конкретно нужда от нещо…
– Ето, видя ли. И на мен не ми трябваше машина за кафе. Можеше хем да си спестиш парите, хем да си вземеш нещо за себе си.
– Подаръкът е израз на уважение. Знак за обич.
– Че аз и бездруго знам, че ме обичаш. Какво означава да не обичаш?
Алекс не можа да сдържи усмивката си, докато се отпускаше на втория висок стол.
– Забавен начин да ме накараш да не мисля за майка ми на рождения ми ден.
Тутакси съжали за думите си. Звучеше недостойно дори само да си помисли, че би могъл да иска да забрави за майка си на рождения си ден.
Бен, със застинала между зъбите усмивка, се съсредоточи върху работата си и взе парченце припой.
– Приеми, че това е моят подарък.
Алекс проследи тънката струйка дим, извила се над дядо му, докато запояваше метална тръбичка към тенекиен капак.
– Какво майсториш.
– Екстрактор.
– Какво ще извличаш с него?
– Есенция.
– Каква по-точно?
– Понякога си голяма напаст, Алекс, знаеш ли? – избухна Бен.
Алекс помръдна рамо.
– Просто ми стана любопитно. – Продължи да наблюдава мълчаливо как калаеното парченце се превърна в локвичка метал и затрептя в единия край на тръбичката.
– Любопитството докарва само проблеми – заключи едва чуто дядо му.
Алекс извърна глава.
– Помня мама да казваше, преди да се разболее… че дължа любопитството си на теб.
– Тогава ти беше дете. Децата са любопитни.
– Ти не си дете, Бен. Да живееш означава да си любопитен, нали така? Ти винаги си бил любопитен.
В тишината на избата единственият звук бе цъкането на пластмасовата опашка на черната котка, която отмерваше всяка отминала секунда на циферблата на корема й. Все така приведен над плота, Бен премести тъмните си очи върху внука си.
– Има неща на тоя свят, към които си струва да си любопитен – рече с тайнствен глас. – Това, което не ти звучи логично, не е такова, каквото изглежда. Затова те възпитавах по този начин – за да си подготвен.
Алекс усети как между раменете му пропълзява тръпка. Смразяващият тон на дядо му беше като едва открехнат проход – вход към места, които Алекс изобщо не искаше да си представя. Те определено не водеха в царството на леконравното смайване, което обичайно присъстваше в живота на Бен. По-скоро бяха обратната страна на всичко това, която му се показваше само по време на уроци.
Алекс съзнаваше ясно, че колкото и да си човърка, дядо му всъщност нищо не майстори. Поне не в обичайния смисъл на думата. Никога не бе сковавал къщичка за птици или поправял панта на врата, никога не бе правил апликации от метал.
– Каква есенция ще извличаш?
Старецът се усмихна загадъчно.
– Е, кой знае, Александър, кой ли знае, наистина?
– Все трябва да си наясно какво се опитваш да направиш.
– Да се опитваш и да направиш са две отделни неща – пророни Бен. Хвърли поглед през рамо и смени темата. – Е, какво искаш за рождения си ден?
– Как ти звучи нов стартер за джипа ми. – Устата на Алекс се разкриви в недоволна гримаса. – Не всичко старо е толкова страхотно. Жените не се впечатляват особено от мъж, чийто джип не пали в половината от случаите. Предпочитат да излизат с някой, който наистина има кола.
– Аха – кимна като че на себе си старецът.
Алекс осъзна, че без да ще, е отговорил на въпроса, който избягваше, откак прекрачи вратата на Бен. Сети се, че не върна обаждането на Бетани. Всъщност навярно бе по-скоро поради желание да го отложи във времето, отколкото от разсеяност.
– Все едно – облегна се на тезгяха Алекс, – не е мой тип.
– Тоест искаш да кажеш, че според нея си твърде… любопитен? – Бен се засмя на собствената си шега.
Алекс го стрелна с намръщен поглед.
– Не, искам да кажа, че тя предпочита да се мотае по клубовете с питие в ръка, отколкото да прави нещо смислено с живота си. Всъщност имаше идея да ме напие на рождения ми ден. Животът не е само купон.
– Така ли? А какво е? – опипа внимателно почвата Бен.
– Не знам – въздъхна Алекс, уморен от темата. Изсули се от високия стол. – Май е по-добре да вървя.
– Друга среща?
– Аха. С едно гробище за автомобили, за да се опитам да си намеря стартер, дето да върши работа.