Никой не се изсмя.
Смит премаля от страх след като видя Произлизащия да оглежда надолу и нагоре хранителния пръстен, приготвен за него. Всички меса и плодове от полукръга над главата му бяха крачни храни, ръчните се намираха в долния полукръг на пръстена за хранене. Той трябваше да хване или нещо извън кръга, или да се храни непохватно. Произлизащият погледна сякаш възнамеряваше да каже нещо. Отвори уста и отново я затвори. Може би по лицето му се изписа намек на опасение.
Капитанът от своя страна изглеждаше малко опечален. Тя повдигна топчето солница и вместо да го бутне по оста към равния й по ранг (с което да покаже, че той е следващия по приоритет) го отправи към сенешала, който висеше над нейната горна дясна страна.
Сенешалът се ухили на Произлизащия, остърга с нокътя на палеца на ръката си парченце сол и отправи остатъка от топчето вляво от себе си. След като всички рицари се обслужиха по същия начин, най-сетне солницата стигна до Произлизащия. Последният от тях бе облизал почти изчезналата солница, после я бе захапал между зъбите си и с рязко движение на главата я бе запратил към него.
Лицето на Произлизащия бе замръзнало в безстрастна маска със стиснати челюсти. Пред челото му плуваха капки пот. Той не се протегна да вземе оскърбителната солница, а я остави да мине над рамото му в посока на преградната стена зад него.
Всички благородници положиха ръце върху оръжията си. Залата стана напълно тиха.
Когато Произлизащия хвана една крачна праскова близо до главата си и леко се усмихна, в очите му се появи израз на тъга.
— Поздравявам моя благороден колега капитан за неговия щедър празник — каза той и отхапа парченце от плода.
За околните този акт изглеждаше комичен. Все едно да гледаш как човек подложен на ускорение се опитва да яде върху нещо, което някога се е наричало под.
Едно от бордовите джуджета отвори отверстието на вентилатор, който се намираше зад гърба на госта и струята на образуваното течение бавно започна да разпръсва храната му. Произлизащият застина за момент, после хвана две парченца от плодове и ги прикрепи под лактите си.
Изглеждаше абсурдно, но никой не се изсмя.
Беше трудно да се каже дали той се е уплашил, лицето му не издаваше някаква емоция. Но вероятно се държеше като уплашен човек.
— Благодаря за вашето гостоприемство — каза. — Сега желая да се върна на моя кораб.
— Но ние не сме си свършили работа с теб — рече канцлерът. — Твоят кораб е прекрасен, нали така? Бихме били много щастливи да получим като подарък неговото задвижване и централните секции на корпуса му. Може да го третираме като проста претенция за възнаграждение при спасяване на имущество. Нали сега на борда на това нещо няма никой?
Произлизащият сгъна крака и постави ръце в близост до оръжията си „кири-су-гама“.
— Той, корабът! Би било много по-вежливо, добри ми Сър, ако така наричаме всеки съд, който поддържа живота ни.
— По зовът на честта, този, който носи оръжия, трябва да ги използува — гръмко започна крилатият рицар. — Това фалшиво простолюдие от отрепки и лентяи, които без достойнство задигат оръжие и осъществяват грабежи през въздушните люкове, какво да се каже за тях? Но нима едно животно може да има чест? Затова именно за нея, джентълмени, аз искам да вдигнем тост! За честта и за въздуха, който поддържа живота ни. Нека този, който не пие бъде лишен от тях. Но погледнете! Ти, който наричаш себе си капитан, нямаш паж! Хей, Смит! Сива маймуно! Предложи на госта последна глътка вино, ръцете ти са подходящи да го предложиш!
Той извади от торбата си пластмасово пакетче от медицинските припаси, пълно с бракувана за употреба течност и го хвърли към Смит, който го хвана с треперещи пръсти.
Това беше смъртно оскърбление. Ако Смит прехвърлеше пакетчето на Произлизащия, той нито можеше да пие от него, нито да откаже с чест тоста. Целта на грижливо подготвената програма от обиди целеше да се разбере, как той щеше да ги понесе. Смит гадаеше дали Произлизащия има скрити оръжия, хитрости или клопки, които сега трябваше да покаже. В такъв случай капитан Ерешкигал щеше да загуби само един рицар без особено значение и ако той бъдеше убит, тя можеше да се извини, порицавайки безразсъдството му, после вежливите думи и вежливите претенции можеха да поддържат част от непокътнатата чест при такова евентуално отстъпление.
Така щеше да бъде, ако той имаше скрити оръжия. Но в противен случай…
Гневът застави Смит да забрави за всякаква предпазливост. Той хвърли зареждащата четка и медицинското пакетче с негодна течност, после се отхвърли от капитана и близостта на нейните режещи остриета.