Когато стигнаха до моста, реката отдолу вече ревеше с пълна сила. Като го преминаха, той нареди на двамата да продължат напред.
— Ще ви настигна.
Мокър до кости, изтича до моста и се огледа. Дъждът беше силен и по никакъв начин Морган нямаше да успее да запали дърветата отгоре. Спусна се внимателно под него, като гледаше да е предпазлив, за да не хлътне в реката. Под моста беше доста тъмно и той не виждаше, а само чуваше рева на реката. Като работеше опипом, разви одеялото. Част от него се беше намокрило, но бутилките и парцалите бяха сухи. Напои одеялото с керосин, след това го пъхна в една от кръстосаните подпори, които крепяха основата. Искаше да го сложи по-близо до центъра, но нямаше как.
Пресегна се и измъкна две кибритени клечки, които държеше винаги във вътрешния си джоб. Драсна едната в ботуша и за негов късмет тя се запали. Подържа я под единия край на одеялото, докато хване огънят. След като достигна до керосина, огънят мигом лумна, като разпръскваше на всички страни пламъци. Морган се изкачи обратно на брега и се спря, за да се увери, че го е запалил добре. Мина известно време, преди пламъците да започнат да пълзят по гредите, но постепенно огънят се усилваше, вече чуваше прашенето на гоящото дърво. След няколко минути се чу силно припукване и мостът се наклони на една страна, а част от него падна във водата.
Вече нямаше какво да правят тук, сега трябваше да се молят реката да се напълни още, за да не може да се премине известно време. Върна се при другите и така продължиха да яздят още пет мили, след това Мелани се прехвърли на коня на Тикнор.
Морган се засмя. Момчето явно харесваше нейната близост. Така изминаха двадесет мили от града, преди да слязат и да оставят конете да починат малко. Въпреки проливния дъжд конете пиха вода от локвите покрай пътя, а и те се напиха. Морган знаеше, че когато човек усеща, че краят му е близо, ожаднява бързо. Смешното беше обаче, че под такъв проливен дъжд пиеха вода, сякаш бяха в пустинята.
След това той попита момичето добре ли се чувства и остана доволен от положителния й отговор.
— Ще се наложи да продължим да яздим цялата нощ. Колкото повече мили изминем, толкова по-голяма преднина ще имаме пред преследвачите.
Все още треперейки от студ, тя се опита да се пошегува:
— Май доста си бил преследван.
— Случвало ми се е — кимна той. — И мисля, че ще се справим. След като се развидели, ще намерим място, където да починем малко, може и да поспим няколко часа. Конете се справят чудесно, но и на тях ще им е необходима почивка.
Някъде около седем сутринта стигнаха до една изоставена ферма близо до пътя. Таванът на къщата беше пропаднал от единия край, но другата част все още беше там.
Зад къщата имаше малък обор, където можеха да настанят конете си. Назобиха ги добре, напоиха ги, след което ги вързаха да почиват. В къщата имаше едно голямо гнездо на стършели, нищо друго. Помпата в началото източи мръсна вода, но след това тя се избистри и на вкус ставаше за пиене. Нямаше огнище, но коминът беше там. Морган обаче им нареди да не се пали никакъв огън, защото даже и в такъв мрачен и дъждовен ден пушекът можеше да се забележи отдалече. Това може да доведе любопитни съседи, а още по-лошо — някой местен човек на закона, който щеше да има пълното основание да ги задържи до изясняване на нещата около тях.
Хапнаха студена храна, след което налягаха по пода, за да поспят. Преди да си легне, Морган излезе и дълго оглежда хоризонта с бинокъла си, за да се увери, че наблизо няма никой. Но в този дъжд трудно можеше да забележи нещо, затова се отказа. Легна си и се замисли, че вече минаваше седем и Боб тъкмо е вдигнал врявата или вече тича, за да съобщи на маршала. Знаеше, че ако се движеха така, можеха да успеят, но, както се изрази момичето, нямаше никаква гаранция за това. След малко заспа.
Три часа по-късно отново бяха на път, все още уморени и мокри. Някъде към два следобед дъждът спря и тримата се пооживиха. След малко се показа и слънцето и дрехите им започнаха да съхнат. Стигнаха до град на име Мак’кол и успяха да купят малко храна от един смесен магазин. Даже Морган се почувства спокоен и наруши правилото си, като реши да се отбият на чаша кафе и лека закуска в едно заведение в края на града.