— Приятели — започна генералът, — чухте някои шокиращи истини. Аз съм също толкова шокиран, колкото и вие. Но нека да оставим личните грехове на Холидей, за това Господ ще го съди! Нека този, който е безгрешен, да хвърли първи камък. Бог е добър. Бог е милостив и ще прости даже на грешник като Седрик Холидей, ако той се надява и искрено желае това.
Майната ти, генерале. Мелани се постара да направи голям, но лъжовен спектакъл, а той замазваше това.
— Искам да ви помоля да се молите за Седрик Холидей. Освен това искам да го отхвърлите като водач, тъй като от него водач не става. Той ви е лъгал, готов е бил да заложи вашия живот и живота на семействата ви за своите собствени интереси. Отхвърлете го, не го слушайте. Неговите дни са преброени.
Холидей го нямаше вече десет минути, а генералът още се въртеше на това. Започваше да се повтаря. Мелани беше спряла да плаче и сега шепнеше нещо на Хейгърмен. Интересното беше минало и някои хора от крайните редици започнаха да се оттеглят. Имаше и някои от средата и отпред, които се опитаха да си тръгнат, но беше невъзможно да се измъкнат.
Морган си мислеше, че генералът трябваше вече да спира с това, когато някой изкрещя:
— Пожар!
Изкрещя жена, след това още една и изведнъж цялата тълпа изпадна в паника. Едната стена на сградата гореше и старото, изсъхнало дърво бързо поддаваше. Всички се насочиха към вратите, мъже викаха, жени пищяха. От бързината някои от предните паднаха и мигом бяха отъпкани от стотиците крака. Морган сви ръце и извика колкото глас има:
— Можете да излезете през задната врата. Ще отворя.
Огънят бързо стигна покрива и езиците запълзяха над главите им. Морган изтича до вратата и видя единия от охраната да се опитва да смъкне резето, но то беше заяло. Опитаха заедно, но нямаше никакъв ефект.
— Спасявай се! — изкрещя той, след това изтича на подиума. Мелани все още беше там и гледаше горящия покрив, като пукаше пръсти и мърдаше устни, без обаче да издаде и звук. Хейгърмен се беше изгубил някъде сред ужасената тълпа. Момчето беше съборено на земята от хора, които бяха объркали посоката за изхода, и тъкмо се надигаше.
— Изкарай я оттук — изкрещя към него и я посочи с пръст.
Момчето веднага я сграбчи, но тя започна да се съпротивлява. Покривът над подиума гореше силно и всеки момент щеше да падне. Тя избута Тик настрани и покри с ръце лицето си. От покрива се отдели горяща факла и падна вървху главата й. Тя се строполи, обляна цялата в кръв. Той я сграбчи. Все още чувстваше сърцето й да тупа. Подаде я на момчето и му нареди да я изнесе.
Половината от тълпата вече се беше измъкнала навън. В края все още някои викаха и се опитваха да се придвижат по-бързо до изхода. На земята лежаха в безсъзнание или мъртви доста тела. Чу се звън от пожарната команда, след това задната врата се отвори и един от пожарникарите изкрещя:
— Насам. Можете да излизате оттук.
Хората най-отзад веднага се затичаха към другия изход. Някои падаха, но не всички се изправяха. Морган забеляза генерала да пада на пода, дрехите му горяха. Гибонс веднага го сграбчи през рамо и го понесе към изхода. Тик изнасяше на ръце Мелани.
Морган се измъкна точно навреме, преди покривът да се срути с трясък зад него. Единият от пожарникарите се обърна към друг:
— Няма смисъл. Остави да изгори всичко.
Морган сграбчи единия от пожарникарите с такава сила, че онзи се намръщи.
— Какво беше станало с вратата? Не можах да я отворя.
— Беше притисната с една кола. Ей я там — пожарникарят махна с ръка. — Пълна е с камъни. Четирима едва успяхме да я поместим.
Морган остави пожарникаря на мира и се запъти към генерала, който седеше отпуснат на една стена. И двете му ръце бяха потопени във вода. Гибонс мокреше кърпа и бършеше лицето му с нея.
Морган приклекна до него.
— Как е той?
— Доста зле. Много е стар вече. — Изправи се.
— Къде са момчето и Мелани? Гибонс го погледна.
— Не знам и не ми пука. Има ли някъде лекар. Ако намериш, прати го насам. Трябва да закараме генерала в болница.
Появиха се три санитарни коли. Едната от тях беше само наполовина пълна, но водачът тъкмо смяташе да тръгва. Морган му извика да изчака, но той явно бързаше. Иззад ъгъла се появи и Гибонс, влачейки през рамо генерала.
— Сложете го в следващата кола — каза коларят. Преди още да е мигнал, и Гибонс измъкна револвера.
— Само да потеглиш, и ще ти пръсна главата. — Той сложи внимателно генерала, качи се и той, вратите се затвориха и колата потегли.