Морган извика един друг колар, по-възрастен, и го попита дали е виждал едно момче, цялото облечено в черно. Трябваше да носи едно момиче.
— Колата вече ги откара. Момичето ми изглеждаше мъртво. Съжалявам, ако ви е позната.
Мъжът обясни как да стигне до болницата. Той се метна на кабриолета и след пет минути беше там. Беше препълнена с изгорени, някои от тях викаха, други все още бяха в несвяст, но генералът не беше там.
Забързана сестра се опита да го заобиколи, но той застана на пътя й. Попита за момчето и момичето.
— Когато я докараха, тя вече беше мъртва. Сега е в моргата. — Тя мина покрай него, след това приклекна до изпаднал в безсъзнание мъж. Запъти се към рецепцията, за да попита къде е настанен генералът. Там видя момчето, отпуснато на един стол.
— Чаках те — каза то беззвучно. — Мелани е мъртва. Умря по пътя насам. Както и да е, мъртва е.
— Знам. — Момчето приемаше смъртта й тежко. Морган не искаше да говори повече за нея. — Къде е генералът?
— В някоя стая предполагам. Не знам къде е.
— Хайде, ела. Трябва да го намерим.
Сестрата на рецепцията погледна в книгата и им отвърна, че генералът е в стая 37.
— Но сега не можете да се качите горе, защото лекарят е там. Ще се наложи да изчакате.
— А с него имаше ли един едър ирландец?
— Той е друго. Генералът помоли той да бъде при него.
— Тогава защо да не можем и ние да се качим? Аз съм синът му, а това е неговият внук. Казвам се Морган, а той — Тик.
Сестрата му се усмихне леко.
— Не мисля, че ви вярвам. Но които и да сте, трябва да изчакате. Аз ще проверя и ще ви кажа кога да се качите.
Седнаха на една пейка и зачакаха. За известно време момчето мълчеше, след това се обади.
— Хората на Холидей направиха това.
— Да, те бяха.
— Не смятам да стоя със скръстени ръце.
— Мисля, че това е доста добра идея. Ще дойда с теб, но първо искам да разбера как е генералът.
— Не бих искал да чакам дълго. Ако се наложи да чакаме дълго, аз тръгвам.
Не се наложи да чакат.
Втурнаха се в стаята, но генералът беше изпаднал в безсъзнание и не можеха да направят нищо. Тъкмо се обръщаха към вратата, когато Гибонс се обади:
— Къде ще ходите?
— Теб какво те интересува? — Морган не беше доволен от това, че генералът е в несвяст, и сега беше доста раздразнен.
— Изглеждате така, сякаш сте решили да направите нещо много важно. Тръгвате след Холидей, нали?
Морган кимна:
— Точно така.
Гибонс се изправи.
— Ще дойда с вас. Ще съм ви от полза. След това, което каза дъщеря му, огънят и така нататък, мисля, че дните на Холидей са преброени. Ще е добре да увисне на въжето, но за това трябва повече хора.
— Ако ще идваш, тръгвай. — На Морган не му се слушаше повече.
Излязоха и се качиха в двуколката. Гибонс взе юздите.
— Мисля, че вече всички ще говорят за Холидей като за ужасен човек — започна той. — Начинът, по който това момиче извика накрая… всичко изглеждаше съвсем истинско. Как може момиче като нея да съчини такива неща и да ги каже пред толкова много народ?
Мелани можеше, помисли си Морган.
— Този Морган е вече минало, той е отчаян и обезверен.
Морган накара Гибонс да спре две сгради преди сградата, в която се намираше Партията на Айдахо. Вече се стъмваше, а от сградата се носеше силна военна музика.
Колкото повече се приближаваха, толкова музиката се усилваше, след това се чуха и други звуци. Чуваше се смях, мъже тропаха по пода. Гибонс посочи с пушката.
— За какво ли празнува Холидей? За това, че дъщеря му е иъртва, а генералът е на косъм.
— Съмнявам се да е празнуване — отвърна му Морган.
Повечето от стъклата бяха счупени. На земята лежеше стьпкана голяма картина на Холидей. Звездата му наистина започваше да залязва.
Вратата пред стълбите не се охраняваше от никого, явно той не ги очакваше. Тръгнаха нагоре по стълбите, водени по музиката. Тя беше толкова силна, че можеше да събуди и мъртвите. Това означаваше, че явно Морган го няма, а неговите хора са решили за последно да си погуляят, защото вече изворът на пари пресъхваше. Морган се заслуша внимателно, но не можа да долови нито един женски глас. Ако горе бяха само мъже, това значеше истински неприятности. Стигнаха до вратата, която беше наполовина отворена. Първи влезе Гибонс, а след него се вмъкнаха Морган и Тик. Холидей стоеше зад една маса, пред себе си имаше чаша и пълна бутилка. От едната му страна стоеше Нийл, толкова пиян, че едвам гледаше. Шест груби мъже, които явно бяха стрелци, танцувала около дебелия мъж, който Морган беше забелязал на срещата. Те въртяха дебелака наляво-надясно. Лицето му беше почервеняло от уискито и раздразнението.