Видях и дъщеря си Хейли на задния ред. Предположих, че е избягала от лекции в университета, но не бях прекалено разстроен от това. Бях ѝ забранил да ме посещава в ареста. Не исках да ме вижда със затворнически дрехи и бях стигнал дотам да я изключа от списъка с одобрени от мен посетители. Така че съдът беше единственото място, където можеше да ме види и подкрепи, и това ми бе съвсем ясно. Също така знаех, че е излязла от измисления свят на юридическия факултет и получава истинско обучение по право, като се намира тук.
Кимнах и се усмихнах, но когато я погледнах, си спомних колко широк ми е костюмът. Изглеждаше като взет назаем и крещеше „ОСЪДЕН!“ на всички наблюдатели в съдебната зала. Със същия успех можех да нося затворнически дрехи. Опитах се да се отърся от тези мисли, когато стигнах до катедрата и насочих вниманието си към съдията.
— Ваша чест — казах. — Както е видно от жалбата до съда, защитата твърди, че съм набеден по това дело. И заговорът е задействан с незаконно и неконституционно спиране от страна на полицията във вечерта, когато бях арестуван. Аз съм…
— Набеден от кого, господин Холър? — попита съдията.
Въпросът ме стресна. Колкото и адекватен да беше, не го бях очаквал от съдията, особено преди да съм изтъкнал аргументите си.
— Госпожо съдия, това е несъстоятелно спрямо изслушването — казах. — Става въпрос за спирането и дали то е било конституционно. Това…
— Но вие твърдите, че сте набеден. Знаете ли кой ви е набедил?
— Отново, ваша чест, това е несъстоятелно. Ще бъде, и то много, през февруари, когато започне процесът, но не виждам защо трябва да разкривам тезата си на обвинението, докато оспорвам валидността на спирането.
— Тогава продължете.
— Благодаря ви, ваша чест, ще продължа. Това…
— Това предизвикателство ли е?
— Моля?
— Това, което казахте, предизвикателство към мен ли е, господин Холър?
Поклатих глава, бях объркан. Дори не си спомнях какво съм казал.
— А, не, не е предизвикателство, госпожо съдия — отвърнах. — Не помня какво съм казал, но по никакъв начин не съм имал намерение да…
— Добре, да продължаваме напред — каза съдията.
Продължавах да съм объркан. Съдията проявяваше чувствителност към всичко, което според нея поставяше под съмнение уменията или авторитета ѝ. Хубаво беше да го науча в самото начало на делото.
— Извинявам се, ако нещо е прозвучало не както трябва — казах. — Както вече заявих, подадох жалба за изключване на доказателство, с която поставям под съмнение основателността на причината да бъда спрян и основателността на причината за претърсване на багажника на превозното средство, което управлявах, без съответната съдебна заповед. Искам изслушване по повдигнатия въпрос в присъствието на полицая, който ме спря и претърси превозното средство. Бих искал да насроча това изслушване. Но преди да го направим, има и други въпроси, които бих желал да повдигна. Моят детектив от четири седмици се опитва да говори с полицая, който ме спря, ваша чест — полицай Рой Милтън, — и не успява, въпреки многобройните молби към него и полицейското управление. Знам, че ще обсъждаме жалбата ми срещу представянето на доказателствата по-късно, но пак става въпрос за същото: никакво съдействие от страна на прокуратурата по отношение на ареста. От първия ден обвинението се опитва да осуети провеждането на справедлив процес.
Бърг стана, но Уорфийлд вдигна ръка и не ѝ позволи да говори.
— Нека ви спра тук, господин Холър — каза съдията. — Отправяте много сериозно обвинение. Най-добре ще е веднага да го подкрепите с факти.
Подредих мислите си, преди да продължа.
— Ваша чест — започнах най-накрая. — Обвинението очевидно не желае да разпитам полицай Милтън и това се вижда в целия процес, от решението за явяване пред съдебни заседатели за повдигане на обвинение, до показанията му като таен свидетел, вместо провеждането на предварително изслушване, на което бих могъл да го разпитам.
В калифорнийските съдилища повдигането на обвинение в криминално престъпление може да се придвижи към процес само след предварително изслушване, на което пред съдия се представят доказателствата за основателността на причината за арест и след това обвиняемият се изпраща на съд. Алтернатива на предварителното изслушване е обвинението да представи случая пред съдебни заседатели и да поиска повдигане на обвинение. Точно това бе направила Бърг в този случай. Разликата между двете процедури е, че предварителното изслушване се провежда открито в съдебна зала, където на защитата е позволено да разпитва всеки свидетел, даващ показания пред съдията, а съдебните заседатели действат тайно.