Докато Маги отговаряше, аз разгледах писмото. То излагаше едностранчиво историята колко лошо съм се бил държал с Лиса Трамел. Обвиняваше ме, че съм я хвърлил в затвора и съм я оставил без пари. Твърдеше, че съм движен само от алчност и непрекъсната нужда от медийно обожание — две качества, които според мен най-добре описваха самата Лиса.
Маги не успя да убеди съдията. Уорфийлд отсъди, че Трамел и Дал могат да свидетелстват и съдебните заседатели би трябвало да решат дали казват истината и дали историите им заслужават внимание.
— Но — продължи Уорфийлд — ще дам на защитата достатъчно време да се подготви за тези свидетели, ако е необходимо. Госпожо Макфърсън, колко време ви трябва?
— Може ли да се посъветвам с партньора си? — попита Маги.
— Разбира се — каза съдията.
Маги седна до мен и каза:
— Съжалявам. Трябваше да успея да спра това.
— Не се тревожи — отвърнах. — Направи всичко възможно. Но не се притеснявай. Прокуратурата току-що направи голяма грешка.
— Наистина ли? Струва ми се, че току-що получи това, което иска.
— Да, но можем да използваме Трамел, за да отворим вратата за Опаризио. След това ще я унищожим на свидетелската скамейка.
— И колко време искаме, за да се подготвим?
— Никакво. Да я почваме.
— Сигурен ли си?
— Току-що казах на Сиско да накара Лорна да извади папката за Лиса Трамел. Мисля, че ще успеем да противопоставим на тяхната октомврийска изненада нашата малка изненада.
— Добре. Разкажи ми повече.
46.
Бях чул гласа на Лиса Трамел, но не я бях видял в ареста на съда. Сега тя влезе в съдебната зала заедно с пристав Чан. Видях жена, която за мен бе почти неузнаваема. Косата ѝ бе побеляла и късо подстригана на мъжка прическа. Снежнобялата ѝ кожа сякаш бе опъната по костите и тя бе загубила половината от теглото си от времето, когато я познавах и я защитавах, което бе преди десетилетие. Носеше торбест оранжев гащеризон и имаше размазана синя затворническа татуировка — линия от звезди — над лявата вежда. Очите на всички съдебни заседатели се впиха в тази нейна забележителност, докато тя се заклеваше.
След като седна на свидетелската скамейка, Дейна Бърг се приближи до катедрата и започна да я разпитва за нейната история.
— Госпожице Трамел, къде живеете в момента?
— В Централния женски калифорнийски затвор в Чоучила.
— И откога сте там?
— Ъ, шест години. Преди това прекарах три години в Корона.
— Това в Корона също е затвор, нали?
— Да.
— Защо сте в затвора?
— Бях осъдена на петнайсет години за непредумишлено убийство.
— И какви са подробностите за престъплението?
— Убих съпруга си. Във връзката ни имаше насилие и аз ѝ сложих край.
Гледах повече заседателите, отколкото Трамел. Тяхната реакция към нея щеше да повлияе на начина, по който Маги щеше да проведе кръстосания разпит. Засега бяха съсредоточени, макар току-що да се бяха върнали от обяд. Трамел бе достатъчно голяма промяна, за да предизвика интереса им. Забелязах, че готвачката от „Холивуд Боул“ се е навела напред и седи на ръба на стола си.
— Познавате ли обвиняемия по това дело Майкъл Холър? — попита Бърг.
— Да, той беше мой адвокат — каза Трамел.
— Можете ли да го посочите на съдебните заседатели?
— Да.
Трамел ме посочи и за първи път очите ни се срещнаха. Видях омразата в нейните.
— Може ли да ни разкажете за вашите отношения? — попита Бърг.
Трамел бавно отмести втренчения си поглед от мен.
— Да — каза тя. — Наех го преди единайсет години, за да се опитам да си спася дома. Бях самотна майка със син със специални потребности и изоставах в плащането на ипотеката, а банката искаше да ми вземе дома. Наех го, след като получих брошура в пощата.
— Тогава имахте ли работа? — попита Бърг.
— Бях учителка.
— Добре. Господин Холър успя ли да ви помогне?
— И да, и не. Забави неизбежното. Подаде жалба срещу действията на банката и забави нещата с повече от година.
— И после какво се случи?
— Бях арестувана. И обвинена в убийството на човека от банката, който ми взимаше дома.