— Как се казваше той?
— Мичъл Бондюран.
— Явихте ли се на процес за убийството на Мичъл Бондюран?
— Да.
— И кой бе ваш адвокат?
— Той. Холър. Делото получи много внимание. В пресата. И той ме молеше да му позволя да ме защитава.
— Знаете ли защо?
— Както казах, делото получи много медийно внимание. Беше си безплатна реклама за него и такава беше сделката. Нямах пари за адвокат и казах да.
— И случаят отиде на съд?
— Да, и бях обявена за невинна.
— Имате предвид — невиновна.
— Да, невиновна. От съдебните заседатели.
Трамел се обърна и погледна към заседателите, докато казваше последните думи, сякаш за да им каже, че други като тях са ѝ повярвали преди, затова и те трябва да ѝ повярват сега. Очите ми се плъзнаха по тях — погледите им бяха забити в Трамел, — след това се обърнах към препълнената зала. Видях дъщеря си да гледа също така съсредоточено.
— Имахте ли в някакъв момент финансов спор с господин Холър? — попита Бърг.
— Да, имах — отвърна Трамел.
— И за какво беше той?
— Един филмов продуцент бе присъствал на процеса и имаше интерес да направи филм по случая. Заради ипотеката това бе актуална за времето си история и хората щяха да бъдат заинтригувани, особено ако бях невинна, нали разбирате?
— Как се казваше филмовият продуцент?
— Хърб Дал. Имаше договор с „Арчуей Пикчърс“, на които представяше проекти. Каза, че те се интересували от филма.
— И как това се превърна в спор с господин Холър?
— Ами той ми каза, че иска да му се плати. Насред процеса каза, че иска пари.
Бавно поклатих глава на тази лъжа. Това бе неволна реакция, не бе предназначена за заседателите. Но Бърг забеляза и се обърна към съдията.
— Ваша чест, можете ли да наредите на господин Холър да не прави демонстрации за пред съдебните заседатели?
Уорфийлд ме погледна и каза:
— Господин Холър, знаете правилата. Моля, въздържайте се от показване на реакции към показанията.
— Да, ваша чест — казах. — Но е трудно да не реагираш на лъжи, които…
— Господин Холър — почти викна съдията. — Знаете също така, че не можете да правите такива коментари.
И стисна уста, вероятно обмисляше дали да не ме накаже за неуважение. Обаче се отказа.
— Предупреден сте — каза накрая. — Продължете, госпожице Бърг.
— Благодаря, ваша чест — каза обвинителката. — Госпожице Трамел, господин Холър каза ли ви колко пари иска?
— Да — отвърна Трамел. — Четвърт милион долара.
— Съгласихте ли се да му платите толкова?
— Не. Нямах ги и Хърб Дал каза, че ще имам късмет, ако взема половината от това като аванс от студиото за моята история.
— Как реагира на това господин Холър?
— Заплаши ме. Каза, че ще има последствия, ако не му платя това, което заслужавал.
— Какво се случи след това?
— Бях обявена за невиновна и му казах, че сделката си е сделка. Той получи реклама в делото, особено когато бях обявена за невинна. Казах, че вероятно ще му платят, когато направят филма, защото ще трябва да използват името му и това, което е направил на процеса.
— Той прие ли това?
— Не. Каза, че ще има последствия и ще съжалявам.
— Какво се случи после?
— Полицията дойде в дома ми със заповед за обиск и намериха съпруга ми. Той бе погребан в задния двор. Аз го бях погребала там, след като умря. Боях се, че никой няма да ми повярва за насилието и че ще загубя сина си.
Трамел вече бе просълзена. Повече се чуваше в гласа ѝ, отколкото се виждаше на лицето ѝ. За мен това бе преструвка. И то хубава. Бърг подчерта момента със стратегическа пауза и видях как заседателите гледат внимателно свидетелката, на лицата на някои бе изписано съчувствие, сред тях бе и готвачката от „Холивуд Боул“.
Това бе пълна катастрофа.
Наведох се към Маги и прошепнах:
— Това са пълни глупости. Тя е станала по-добра измамница отпреди.
В този момент си помислих, че видях съчувствие и на лицето на Маги. Заради това не пожелах да се обърна и да погледна лицето на собствената си дъщеря.
— Господин Холър представляваше ли ви в новото дело за смъртта на съпруга ви? — попита Бърг.
— Не, нямаше начин — каза Трамел. — Той им е казал, че съм погребала Джефри. Имах нужда от човек, на когото можех…
— Възражение: слух — каза Маги високо.
— Прието — отвърна Уорфийлд. — Отговорът е не. Заседателите да не обръщат внимание на останалата част от отговора.
Бърг смени тактиката за секунди, очевидно търсеше начин да получи отговора, който искаше — че аз съм издал Трамел, когато тя е отказала да ми плати. Оттам до убеждението, че съм способен да убия Сам Скейлс, след като не ми е платил, бе една крачка.