— Да, ваша чест — каза Бърг.
— Много добре, да пристъпим към другата жалба — каза Уорфийлд. — В единайсет трябва да изляза от съдебната зала за външна среща. Да побързаме.
— Ваша чест, моят партньор Дженифър Арънсън ще представи жалбата за изискване на доказателствата.
Дженифър стана и се приближи към катедрата. Тръгнах обратно към масата на защитата и докато се разминавахме, леко си докоснахме ръцете.
— Разбий ги — прошепнах.
6.
Привилегиите, които получавах като самозащитаващ се, се простираха и до ареста, където ми бе предоставено място и време за всекидневни срещи с правния ми екип. Насрочвах тези срещи от понеделник до петък в три следобед независимо дали имахме проблеми или стратегии за обсъждане. Нуждаех се от връзката с външния свят дори и само за поддържане на психическото ми здраве.
Срещите бяха тежки за Сиско и Дженифър, защото те и вещите им бяха претърсвани на влизане и на излизане, а според правилата те трябваше да са в стаята за среща на адвокати и клиенти преди дори да ме повикат от отделението, в което се намирах. Всичко в затвора се движи с безразлична скорост, определяна от надзирателите, които командват парада. Последното нещо, което се позволява на арестант, дори и самозащитаващ се, е точността. По същата причина, поради която ме събуждаха в четири сутринта за изслушване след шест часа, което се провеждаше само на четири пресечки оттук. Тези забавяния и пречки означаваха, че екипът ми обикновено трябваше да се яви на входа за адвокати в два следобед, за да мога да се срещна с тях час по-късно, в три часа.
Срещата след изслушването в съда имаше по-голямо значение от поддържането на психичното ми здраве. Съдия Уорфийлд бе подписала заповед, която позволяваше на Дженифър Арънсън да внесе сиди плейър в затвора за заседанието на правния екип, за да мога да гледам записите, които най-накрая бяха предадени от обвинението.
Закъснях за срещата, защото почти четири часа ме връщаха с автобуса от съдебната зала в затвора. Когато ме вкараха в адвокатската стая, Дженифър и Сиско вече ме чакаха от час.
— Извинявайте — казах, докато надзирателят ме въвеждаше. — Тук нищо не зависи от мен.
— Да бе, без майтап — каза Сиско.
Важаха същите правила като в адвокатската стая в съда. Те седяха срещу мен. Имаше камера, за която се предполагаше, че не предава звук. Разликата беше, че ми бе позволено да ползвам химикалка в стаята, за да си водя бележки или да пиша на ръка жалби до съда. Не ми бе позволено да занеса химикалка в килията си, защото тя можеше да се използва като оръжие, като бонг и за татуировки. Всъщност позволяваха ми само червена химикалка, защото се смяташе, че цветът не е предпочитан за татуировки, ако някак си все пак успеех да я внеса в килията си.
— Гледахте ли вече записите? — попитах.
— Само десет пъти, докато чакахме — отвърна Сиско.
— И?
Отправих въпроса към Дженифър. Тя беше адвокатът.
— Паметта ти за случилото се и казаното е отлична — каза тя.
— Добре — заявих. — Ще издържите ли да го видите още веднъж? Искам да си водя записи за разпита на полицай Милтън.
— Мислиш ли, че това е най-добрият начин? — попита Дженифър.
Погледнах я.
— Имаш предвид да задавам въпроси на човека, който ме арестува?
— Да. На съдебните заседатели може да им се сториш отмъстителен.
Кимнах.
— Може. Но няма да има съдебни заседатели.
— Вероятно ще има репортери. Ще стигне до потенциалните заседатели.
— Добре, но въпреки това ще напиша въпроси и ще решаваме в крачка. Ти също напиши какво би попитала и ще сравним резултатите в сряда.
Не ми позволяваха да докосвам компютъра. Сиско обърна екрана към мен. Пусна записа от камерата на Милтън. Тя бе прикрепена към униформата му на нивото на гърдите. Видеото започваше с кадър на волана на колата му, след това показа как той слиза от автомобила и тръгва по отбивката на пътя към кола, в която разпознах моя линкълн.
— Спри тук — казах. — Това са глупости.
Сиско натисна бутона за спиране.
— Кое са глупости? — попита Дженифър.
— Записът — казах. — Бърг знае какво искам и се гъбарка с нас, макар да направи великодушния жест, като изпълни молбата ни днес в съда. Искам утре да се върнеш при съдията с молба за целия запис. Искам да видя къде е бил този човек и какво е правил, преди пътищата ни да се пресекат уж случайно. Кажи на съдията, че искаме да видим записа от личната му камера поне половин час назад. И искаме цялото видео преди изслушването в четвъртък.