Мълчах дълго. Опитвах се да реша как да възродя защитната теза с третото виновно лице без трето виновно лице. Знаех, че смъртта на Опаризио не променя стратегията, но както бе казала Маги, вече нямаше как да го посочим с пръст.
— Добре — казах накрая. — Трябва да издържим днес, да се прегрупираме и довечера да видим докъде сме. Имаме ли някой, който е подготвен?
— Имаме Шулц, човека от Агенцията за опазване на околната среда — каза Маги. — Пристигна снощи. Казах му, че вероятно ще го задържим до утре, но можем да го подготвим за днес. Той е в „Балтимор“.
— Направи го — отвърнах. — Имаме и Друкър. Можем да го призовем първи. След това ще извикаме човека от Агенцията.
— Днес трябва да дойде и детективът от Вентура — каза Сиско. — Хари го убеди. Но това не стана с призовка и ще повярвам, когато го видя. Имаме и Мойра от „Секвоя“ и призован експерт по рохипнол. Веднага щом приключим тук, ще видя кой е в коридора.
— Ами приятелката на Опаризио? — попитах.
— Връчихме ѝ призовката същата вечер, когато и на Опаризио — каза Сиско. — Тя би трябвало да дойде в четвъртък, но след като той е мъртъв, вероятно е избягала и се крие. Махнахме ѝ наблюдението, за да го сложим на Опаризио, така че…
— Така че не знаем къде е — завърших. — Значи я нямаме, освен ако тя не реши да уважи призовката. Шансът за това е нулев.
— Имаме и теб — каза Маги.
— Аз нямах намерение да свидетелствам — заявих.
— Е, сега може да се наложи — отвърна тя. — След като Опаризио го няма и не можем да му припишем деянието, ще трябва ти да се стегнеш.
— Ако свидетелствам, кой знае какво ще измисли Дейна Смъртната присъда — казах. — Целият ми живот ще бъде изложен там. Хапчетата, лечението от зависимост, всичко.
— Това не ми пречи — отвърна Маги. — Можеш да се изправиш срещу нея.
Мълчах известно време, докато обмислях нещата.
— Добре, да започнем с Друкър и след това да извикаме другите — казах накрая. — Да се надяваме, че няма да се наложи да решаваме за мен до утре. Ами Рут, агентът на ФБР?
— Обадих ѝ се, оставих съобщения — отговори Маги. — Ще продължа да опитвам.
Вратата се отвори и се появи главата на пристав Чан, който даде петминутно предупреждение. Станах, но се сетих нещо.
— Ами Милтън? Получихме ли разпечатките от телефона му?
— Да, щях да ти кажа за тях — каза Маги. — Но съобщението е било от друг полицай от охраната в общинския център. Пита го кога и къде ще ядат.
— Някаква възможност да са го подправили? — попитах.
— Документите, които получихме, са напълно редовни — каза Маги. — Но всичко е възможно. Няма да успеем да направим нищо до края на седмицата.
— Добре, значи го забравяме — отвърнах.
— Проблемът е, че същото важи и за споделянето с Дейна — каза Маги. — Тя няма да се откаже. Със сигурност ще го спомене, за да ни обори.
Това бе лоша новина и сега ми се щеше да не бях повдигал въпроса. Със загубата на Опаризио и представянето на обвинението на солидно основание за оборване защитата вече се спъваше още преди да е излязла през вратата. Знаех, че новият сблъсък с Друкър ще е предизвикателство, но трябваше да нанеса няколко удара на неговия отбор.
След пет минути — вече бях на масата на защитата — съдия Уорфийлд влезе и седна на мястото си. Настани и съдебните заседатели, след това погледна надолу към мен и ми каза да повикам първия си свидетел. Изглеждаше изненадана и разочарована, когато призовах Кент Друкър. Според мен си помисли, че повторното повикване на свидетел на обвинението е слабо начало на защитата ми.
Друкър също изглеждаше изненадан. Стана от мястото си сред публиката и тръгна към свидетелската банка, като спря до масата на прокуратурата, за да вземе делото, в случай че го попитат за подробности, които не си спомня добре.
Съдията припомни на детектива, че все още е под клетва от предишното си явяване.
— Детектив Друкър, колко пъти претърсихте дома ми? — попитах.
— Два пъти — каза Друкър. — В деня след убийството и после през януари го претърсихме пак.
— И колко пъти претърсихте склада ми?
— Само веднъж.
— А другите ми два линкълна?
— Веднъж.
— Бихте ли описали тези обиски като изчерпателни?
— Опитахме се да бъдем възможно най-изчерпателни.
— Защо „опитахме“?
— Бяхме изчерпателни.
— След като сте били толкова изчерпателни при обиските в къщата ми, защо се наложи да я обискирате и втори път?
— Защото разследването продължаваше и със събирането на новата информация осъзнахме, че имаме нужда от нов обиск за различни доказателства.