Бърг сякаш се смали под унищожителния отговор на съдията. Спря да атакува и мина в защитен режим.
— Мога да ви уверя, госпожо съдия, че нито аз, нито прокуратурата знаехме за това, докато то не бе изнесено в съда от защитата — каза тя.
— Радвам се да го чуя — отвърна Уорфийлд. — И нека съдът ви напомни, че имаше много нарушения на правилата за споделяне на доказателствата от страна на Народа, заради което не последваха санкции и само указания към заседателите. Склонна съм да дам инструкции и по този въпрос, но се боя, че така само ще акцентирам върху причините на защитата да представи този документ.
— Няма да е необходимо — отвърна Бърг. — Но, ваша чест, още веднъж, правилата са нарушени умишлено и защитата не бива да остава ненаказана. Трябва да има последствия.
Уорфийлд дълго се взира в Бърг, преди да отговори.
— Отново, какво искате да направя, госпожице Бърг? — попита тя. — Искате да упрекна адвокатите в неуважение? Искате да ги глобя? Каква според вас е разумната финансова санкция за това?
— Не, ваша чест — каза Бърг. — Мисля, че наказанието трябва да е свързано със свидетеля. Защитата спомена, че детективът от Вентура ще свидетелства. Настоявам съдът да не позволи неговите показания, тъй като…
— Защитата възразява на това — прекъсна я Маги. — Най-малкото, нуждаем се от детектив Раунтрий, за да потвърди автентичността на доклада. Той също така трябва да обясни какво се е случило с ФБР. Дошъл е чак от…
— Благодаря ви, госпожо Макфърсън — прекъсна я Уорфийлд. — Но мисля, че госпожица Бърг предложи добро наказание за нарушаването на правилата за споделяне. Докладът влиза като веществено доказателство на защитата, но не и свидетелят.
— Ваша чест — продължи да натиска Маги, — как ще обясним важността на случилото се пред съдебните заседатели?
— Вие сте умен юрист — каза Уорфийлд. — Ще намерите начин.
Този отговор остави Маги без думи.
— Мисля, че приключихме — каза Уорфийлд. — Да подновим заседанието. Господин Холър, можете да продължите с разпита на детектива.
— Ваша чест — отвърнах, — мисля, че приключих с детектива, и съм готов да продължа нататък.
— Добре — каза Уорфийлд. — Госпожице Бърг, можете да зададете своите въпроси, ако искате. Заседанието започва след десет минути.
Излязохме от кабинета и се върнахме в залата, Бърг кисело следваше Маги, а аз — пристав Чан, такова бе изискването, тъй като бях задържан.
— Надявам се, че ще можеш да се гледаш в огледалото след това — каза Бърг на гърба на Маги.
Маги се обърна, без да спира, и отвърна:
— Надявам се ти да можеш.
Когато заседанието бе подновено, Бърг имаше няколко въпроса към Друкър, но бягаше от ареста във Вентура и само поиска пояснения за предишните отговори на детектива. Междувременно Маги излезе в коридора, за да каже на детектив Раунтрий, че е бил път от Вентура напразно, и да подготви Арт Шулц и да го въведе, когато Друкър приключи.
По предварителна преценка Шулц щеше да е свидетел на Маги. Исках да го разпита като прокурор и да използва Шулц, за да представи подробности за престъплението, което смятах, че е в сърцето на този случай.
Шулц беше троянски кон. Бе включен в списъка със свидетелите като пенсиониран биолог от Агенцията за опазване на околната среда, който щеше да говори за субстанцията, намерена под ноктите на жертвата. Това го правеше да изглежда незначителен. Надявахме се, че сътрудниците на Бърг няма да си направят труда да го проверят, или пък ще са заети с други приоритети, за да говорят с него преди да свидетелства. Това бе проработило и сега той щеше да седне на свидетелската банка, където Маги щеше да го използва като стълб, който да подпре тезата на защитата.
Шулц изглеждаше като млад пенсионер, вероятно за да направи кариера като вещо лице по дела, свързани с Агенцията за опазване на околната среда. Беше някъде към петдесет и пет, спретнат и във форма, с хубав тен. Носеше очила с метални рамки, видях и венчална халка на ръката му, когато я вдигна, за да се закълне да казва истината и само истината.