— Възражение, ваша чест! Това е интересна история, но как е свързана с това, че Сам Скейлс е бил намерен застрелян в гаража и в багажника на колата на обвиняемия?
Нямаше как да не се възхитя на Бърг, че спомена два ключови елемента на делото във възражението си и напомни на съдебните заседатели да не отделят очи от най-главното.
— Това е въпросът, госпожо Макфърсън — каза Уорфийлд. — Трябва да призная, че все повече се уморявам, докато чакам връзката.
— Ваша чест, само още няколко въпроса и ще стигнем дотам — отвърна Маги.
— Добре — каза Уорфийлд. — Продължете.
Чух тихото тупване на вратата на залата, обърнах се и видях, че агент Рут си е тръгнала. Предположих, че знае какъв ще е поне единият от двата последни въпроса към Шулц.
— Господин Шулц, казахте, че това е бил последният случай, по който сте работили продължи Маги. — Кога беше това?
— Ами — започна Шулц, след като помълча, за да си спомни подробностите. — Доколкото знам, измамата е започнала през 2015 година, а ги хванахме и затворихме две години по-късно. Делата срещу някои от играчите на по-ниско ниво бяха след като се пенсионирах.
— Добре, казахте, че когато измамата е била разкрита, сте уведомили ФБР. Нали така?
— Да, ФБР поеха нещата.
— Помните ли имената на агентите, които се занимаваха с разследването?
— Имаше много агенти, но двама ръководеха разследването оттук, от Лос Анджелис. Рик Айело и Дон Рут.
— А те казаха ли ви, че случаят, в който сте участвали, е уникален?
— Не, казаха, че това се случва в рафинерии из цялата страна.
— Благодаря ви, господин Шулц. Нямам повече въпроси.
49.
Показанията на Арт Шулц бяха ключови за делото, но най-вече последните му отговори наистина ни вкараха в играта. Той спомена агентите на ФБР поименно и това ни даде предимство, което искахме да използваме. След като Опаризио беше мъртъв, това можеше да е единственият ни шанс за оправдателна присъда.
Докато наблюдавах как Дейна Бърг провежда повърхностен кръстосан разпит на пенсионирания биолог от Агенцията за опазване на околната среда, Огнената Маги излезе в коридора с лаптопа си, за да напише съдебна заповед, която да представим на съдията. И щом Бърг приключи с Шулц, аз се изправих и казах, че защитата има нужда да се обърне към съдията без присъствието на съдебните заседатели и медиите. Съдия Уорфийлд обмисли молбата, след това неохотно прати заседателите на ранен обяд и покани юристите в кабинета си.
Както обикновено, заради това че бях арестуван, пристав Чан влезе с нас в кабинета и се настани до вратата.
— Госпожо съдия — казах, докато сядахме. — Може ли да помоля пристав Чан да застане от външната страна на вратата? Нищо лично към него, но това, което ще обсъдим, е доста чувствително.
Съдията дълго се взира в мен. Знаех, че няма нужда да ѝ се напомня за разпореденото от този съд разследване на незаконното подслушване и събиране на информация в институцията на Чан. Но преди тя да успее да каже нещо, Бърг възрази на молбата ми.
— Става въпрос за сигурност, ваша чест — каза тя. — Господин Холър може да е с най-изискания си костюм, но той все още е арестуван и обвинен в убийство. Не мисля, че трябва да остава без надзор от шерифската администрация. Лично аз няма да се чувствам сигурна, ако приставът е извън стаята.
Поклатих глава.
— Тя все още мисли, че искам да бягам — казах. — Два дни ме делят от оправдателна присъда по това дело и тя все още мисли, че планирам бягство. Показва, че няма никаква представа какво се случва.
Съдията вдигна ръка, за да ме прекъсне.
— Господин Холър, вече трябва да сте разбрал, че личните нападки няма да ви доведат доникъде в моя съд — каза тя. — Включително и в кабинета ми. Пристав Чан работи в моята зала от четири години. Имам му пълно доверие. Той остава, а казаното от вас няма да се появи никъде другаде, освен в официалния протокол.
След което кимна на секретарката, която бе на обичайното си място, и продължи:
— А сега, какво правим тук?
Кимнах на Маги.
— Госпожо съдия — каза тя, — току-що написах и изпратих заповед на вашия асистент за подпис. Това е молба за заповед за призоваване на агентите на ФБР, които току-що бяха назовани в съда, да дадат лично показания в залата.
— Чакайте — прекъсна я Уорфийлд.
Вдигна телефона на бюрото си, обади се на асистента си и му каза да разпечата три копия от заповедта на Маги и да ги донесе в кабинета. След това затвори и подкани Маги да продължи.
— Госпожо съдия, искаме да наредите на агента на ФБР Дон Рут да се яви в съда и да даде показания — каза Маги.