— Не подписах ли призовка до ФБР преди месец? — попита съдията.
— И те я пренебрегнаха, тъй както федералните институции могат да го правят и предпочитат да го правят — каза Маги. — Стандартна процедура при федералните. Затова искаме да издадете разпореждане, което трудно ще бъде пренебрегнато от главния прокурор и агент Рут, особено ако върви със заповед.
Тази последна част беше намек. Ако съдията издадеше разпореждане, можеше да покаже малко зъби. Главният прокурор можеше да го пренебрегне и да каже на агент Рут да не реагира. Но ако не го направеше и се стигнеше до заповед за арест, агент Рут и главният прокурор щяха да са уязвими и можеше да бъдат задържани, ако излезеха от федералната сграда и се озовяха на територия, където съдия Уорфийлд имаше юрисдикция. Може би беше дързък ход, но с Маги бяхме предположили, че съдия Уорфийлд е от тези, които биха се осмелили да го направят.
— Народът възразява — каза Бърг. — Всичко това е част от внимателно оркестриран опит за отвличане на вниманието на съдебните заседатели от доказателствата. Това е специалитет на господин Холър, ваша чест. Той го прави всеки път, на всеки процес. Няма да проработи, защото е измама. Наречете го измамата „обезкървяване на звяра“. Но няма нищо — нищо! — общо с доказателствата.
— Това не е отвличане на вниманието, госпожо съдия — намесих се аз, преди някой да успее да отговори. — Специални агенти Рик Айело и Дон Рут бяха назовани поименно от свидетел пред съдебните заседатели. Агент Рут беше в съдебната зала, за да следи делото. Всеки един от съдебните заседатели…
— Чакайте малко, господин Холър — каза Уорфийлд. — Знаете как изглежда агент Рут?
— Да — отвърнах. — Тя и Айело дойдоха в дома ми, когато екипът ми започна да рови за това. Те са агентите, които са отишли до Вентура, за да вземат Сам Скейлс от шерифа.
Правех просто информирано предположение, но ми се стори логично, след като бях сигурен, че докладът за ареста бе дошъл от Рут. Не се отказвах.
— Имената на Рут и Айело вече са включени в протокола и са произнесени пред съдебните заседатели — казах. — Те очакват да чуят поне единия от тях и защитата има право на техните показания.
— Те също така имат и името на Луис Опаризио — каза Бърг. — Ще видим ли и него?
Обърнах се към Бърг. Тя се хилеше самодоволно. Това бе грешка. Очевидно знаеше, че Опаризио е в списъка ни със свидетели и че Уорфийлд е подписала призовка от името на защитата за него. Но се издаде, когато показа, че вече знае и за смъртта му. Това означаваше, че прокуратурата е следила Опаризио повече, отколкото си мислех. Също така означаваше, че Бърг ни бе дебнала и бе готова да направи опит да спре появяването му или да го неутрализира, ако му бъде позволено да свидетелства. Грешката ѝ ми позволи да погледна зад завесата.
Всичко това очевидно бе убягнало на Маги заради напрежението и тя продължи с аргументите си.
— Ваша чест — каза тя. — Ваше задължение е да се погрижите обвиняемият да получи справедлив процес. Това не може да се случи без свидетелството на ФБР. Това е цялата ни теза. Единствената алтернатива е обвинението да бъде свалено.
— Да, как ли пък не — отвърна саркастично Бърг. — Това няма да се случи. Госпожо съдия, не можете да го направите. Това е гигантско отвличане на вниманието. Те просто искат да призоват ФБР, за да отвлекат вниманието на заседателите от истината. Не можете…
— Не говорете от името на съда, госпожице Бърг — каза Уорфийлд. — Нека задам очевидния въпрос тук. Агентите бяха споменати в свидетелски показания за измама преди три години в Невада. Къде е връзката с това дело?
— Казали са на Шулц, че това се случвало из цялата страна — отвърна Маги.
— Защитата ще покаже чрез показанията на агентите и други доказателства, че случаят в Невада има много голяма връзка с убийството на Сам Скейлс — добавих аз. — Ще покажем, че Сам Скейлс е бил замесен в същата схема в „Биогрийн“ на пристанището на Лос Анджелис.
— Но детектив Друкър свидетелства, че не е успял да потвърди, че Сам Скейлс е работил там — каза Уорфийлд.
— Точно затова имаме нужда агент Рут да свидетелства — казах. — Тя може да потвърди това, защото точно тя го е пратила там като информатор. Той е работил за тях и това го е убило.
Забелязах, че Маги се е завъртяла на стола си и ме гледа. Знаех, че разкривам повече, отколкото трябва, и обещавам повече, отколкото мога да изпълня. Но инстинктивно усещах, че това е ключов момент в делото. Нуждаех се от агент Рут на свидетелската банка и на този етап бях готов да кажа всичко, за да я кача там.