— Ваша чест — каза Маги, — защитата ни се гради на вина на трета страна и можем да я постигнем само чрез свидетелските показания на агент Рут.
Бърг поклати глава и каза:
— Не може сериозно да обмисляте това. Това е слабо като паяжина. Напълно прозрачно. Тук няма нищо друго освен предположения. Няма доказателства, няма свидетелски показания, които дори да намекват за връзка за случващото се в „Биогрийн“ и убийството на Сам Скейлс в неговия гараж!
И подсили възражението си с насочен срещу мен пръст.
Настъпи мълчание, в което Уорфийлд обмисляше всички аргументи, след това отсъди.
— Благодаря за аргументите ви — каза сухо. — Ще подпиша разпореждане, с което ще наредя на агент Рут да се яви утре в десет сутринта. Този път ще го препратя на главния прокурор и ще му напомня, че трябва да напусне сградата в края на работния ден, а когато го направи, е на моя територия. Освен това ще му кажа, че това дело е привлякло много медийно внимание и мога да гарантирам, че репортерите в съдебната зала утре ще чуят мислите ми за ФБР и главния прокурор, ако не се подчинят.
— Благодаря, ваша чест — каза Маги.
— Госпожо съдия, Народът продължава да възразява срещу това — обади се Бърг.
— Вашето възражение се отхвърля — каза Уорфийлд. — Нещо друго?
— Да, продължаващо възражение — отвърна Бърг. — С цялото ми уважение, от началото на този процес съдът непрекъснато отсъжда по начин, в който показва предупреждение към обвинението.
Това предизвика шок и тишина. Бърг обвиняваше съдията, че не е безпристрастна и фаворизира защитата с отсъжданията си. Като юрист, започнал на страната на защитата, Уорфийлд бе особено чувствителна към подобни обвинения. Бърг ѝ пускаше стръв, за да избухне, и така евентуално да докаже правотата на възражението.
Но съдията се овладя и отговори:
— Вашето продължаващо възражение е отбелязано и отхвърлено. — Каза го съвсем спокойно. — Ако изказването ви цели да ядоса и сплаши съда, бъдете сигурна, че не успяхте в това си усилие и че съдът ще продължи да отсъжда безпристрастно и независимо, като се основава на закона и в интерес на делото.
Уорфийлд млъкна, за да види дали Бърг няма да ѝ отговори, но обвинителката мълчеше.
— Има ли още нещо, което трябва да обсъдим? — попита Уорфийлд. — Бих искала да издам тази заповед и след това да обядвам.
— Ваша чест — каза Маги, — изгубихме главния си свидетел за деня и…
— И кой бе той? — попита Уорфийлд.
— Луис Опаризио — каза Маги.
— Призовката беше ли му предадена? — попита Уорфийлд.
— Да, беше — отвърна Маги.
— Тогава защо не е тук? — попита Уорфийлд.
— Защото е бил убит — каза Маги. — Тялото му е намерено вчера.
— Какво!? — Съдията почти хлъцна.
— Да — каза Маги. — В Аризона.
— И това има ли нещо общо с този случай? — попита Уорфийлд.
— Така мислим, ваша чест — отвърна Маги.
— И затова се нуждаете от свидетелските показания на ФБР — каза Уорфийлд.
— Да, ваша чест — потвърди Маги. — А освен Опаризио имахме и двама други свидетели, чиито показания бяха насрочени за днес. Единият беше детектив Раунтрий, който не бе допуснат, другият е Мойра Бенсън, барманката от „Секвоя“, която не се е явила. Наш сътрудник я търси.
— Да не би да ми казвате, че нямате други свидетели? — попита Уорфийлд.
— Имаме само един: господин Холър — каза Маги. — Но не искаме той да свидетелства преди евентуално да имаме вест от ФБР и агент Рут. Той ще е последният ни свидетел.
Уорфийлд изглеждаше ядосана. Със сигурност не искаше да губи следобеда.
— Спомням си повече имена във вашия списък със свидетели — каза почти сърдито.
— Вярно, но ходът на процеса наложи промени в стратегията ни — отвърнах. — Отказахме се от някои свидетели тази сутрин. Имахме експерт по токсикология, който бе готов за днес, но детектив Друкър призна, че жертвата няма как да е била в съзнание по време на убийството. Вече няма нужда от този свидетел, защото той щеше да каже на заседателите точно това. Бяхме призовали и хазяйката, но детектив Друкър покри и нейната информация.
— Спомням си и барманката в списъка ми — каза Уорфийлд.
Поколебах се. В списъка бяхме описали Мойра Бенсън като човек, който щеше да свидетелства, че не съм пил алкохол на празнуването на оправдателната присъда и съм бил напълно трезвен, когато съм си тръгнал. Но това бе само претекст, а не истинската стойност на показанията ѝ. Тя всъщност щеше да каже на заседателите, че във вечерта на празненството е получила телефонно обаждане в „Секвоя“ и анонимен глас я е попитал дали съм си тръгнал. По това време вече бях платил сметката и вървях към вратата, но бях забавен от поздравления и благодарности на доброжелатели, които си бяха пийнали тази вечер за моя сметка. Тя отговорила, че вървя към вратата. Според хипотезата на защитата след това обаждане е последвал есемес към Милтън, който го е предупредил, че излизам. Но сега, след като бяхме получили разпечатките, не можехме да нанесем удара, на който се бяхме надявали. Това не означаваше, че не се бе случило така. Документите можеше да са били подправени или Милтън да бе получил есемес без звук на апарат с предплатена карта. Но не можехме да превърнем предположението във факт и не можехме да призовем барманката да свидетелства.