Знаех, че има камера, насочена към нас през цялото време, и докосването беше забранено, но в един момент не можах да се сдържа. Пресегнах се през масата и сложих ръка върху нейната, докато тя се опитваше да запише един от въпросите, които щеше да ми зададе на другия ден.
— Маги, благодаря ти — казах. — Независимо какво става, ти дойде и това означава повече, отколкото можеш да си представиш.
— Е — каза тя, — нека първо постигнем оправдателна присъда и всичко ще е наред.
Дръпнах ръката си, но беше прекалено късно. От тонколоната до камерата долетя глас, който ми каза да не я докосвам повече. Направих се, че не съм го чул.
— Все още ли мислиш да се върнеш в прокуратурата след това? — попитах. — След като надникна зад завесата на адвокатската работа и големите залози?
Усмихвах се добронамерено, исках да я пропукам поне малко.
— Не знам — каза тя. — Сигурна съм, че шефовете ми получават солиден поток оплаквания за мен от Дейна. Изворът може да е вече отровен — особено след като спечелим. Може и да свикна да защитавам малкия човек срещу държавната машина.
Каза го саркастично. Но се усмихна и аз също се усмихнах.
В четири следобед получих предупреждение от пристав Чан, че след петнайсет минути ще ме отведе в колата и трябва да сваля костюма. Маги каза, че си тръгва.
— Когато излезеш оттук, обади се на Сиско — помолих я аз. — Вземи копие от видеото с човека от румсървиса в Аризона и го донеси утре в съда. Може да ни потрябва.
— Добра идея — отвърна тя.
След двайсет минути бях на задната седалка на патрулката и надзирател Пресли ме караше към Двете кули. Той пое по обичайния маршрут от съда, пресече 101 магистрала по Главната улица и слезе по Сезар Чавес Авеню към Винес стрийт.
Но от „Винес“ вместо да завие наляво към Бочет стрийт и затвора, той зави надясно.
— Пресли, какво става? — попитах. — Къде отиваме?
Той не отговори.
— Пресли — повторих, — какво става?
Отново мълчание и аз сериозно се разтревожих. Историите за надзиратели, извършващи или поръчващи зверства в затворите, бяха проникнали в местната правораздавателна система. Всичко беше възможно. Истина или лъжа, тези истории обаче се случваха вътре в затворите, където ситуацията бе под контрол и невидима за свидетелите отвън. Пресли ме отвеждаше надалече от затвора, карахме зад жп комплекса „Юниън Стейшън“, подскачахме по релсите и влизахме в ремонтния двор, където работниците си бяха тръгнали точно в пет.
— Пресли, стига, човече — казах. — Няма нужда да правиш това. Мислех, че се разбираме. Каза ми да си пазя гърба. Защо правиш това?
Бях се навел напред, доколкото ми позволяваха коланът и белезниците, закопчани между краката ми. Видях лека усмивка на лицето му и осъзнах, че си е играл с мен. Той не ми симпатизираше. Той беше един от тях.
— Кой те накара да направиш това, Пресли? — попитах. — Бърг ли? Кой?
Похитителят ми продължаваше да мълчи. Спря колата на открита работна площадка, покрита с ръждясал железен покрив. След това натисна копчето за отключване на задните врати и слезе.
Следях го, докато заобикаляше предната врата. Но после се спря и погледна назад към мен през предното стъкло. Бях озадачен. Щеше ли да ме измъкне навън, или какво?
Задната врата от другата ми страна се отвори, обърнах се и видях специален агент Дон Рут да се плъзга на седалката до мен.
— Агент Рут — възкликнах. — Какво става, мамка му?
— Успокойте се, Холър — каза тя. — Тук съм, за да говорим.
Обърнах се и погледнах през предното стъкло към Пресли. Осъзнах, че току-що съм го разбрал напълно погрешно.
— И аз би трябвало да задам същия въпрос — каза Рут. — Какво става, мамка му?
Успях донякъде да се овладея.
— Знаете какво става — казах. — Какво искате?
— Първо, този разговор не се е състоял — отвърна тя. — Ако в някакъв момент се опитате да кажете обратното, четирима агенти са готови да ми дадат алиби и ще излезете лъжец.
— Добре. Какво тогава е този разговор?
— Съдията се е побъркала. Нарежда ми да се явя и да свидетелствам? Това няма да стане.
— Добре, не идвайте. Тогава ще прочетете за това в „Таймс“. Но ако питате мен, така няма да запазите разследването в тайна.
— И мислите, че това ще стане, като свидетелствам в съда при открити врати?
— Вижте, ако сътрудничите, можем да режисираме показанията ви. Можем да защитим това, което искате. Но аз трябва да получа официално заявление, че Сам Скейлс е бил информатор и Луис Опаризио е разбрал за това и го е премахнал.