— Дори и да не се е случило така?
Дълго се взирах в нея, преди да отговоря.
— Ако не се е случило така, тогава как? — попитах накрая.
— Помислете — каза тя. — Ако Опаризио е мислил, че Сам е бил информатор, дали все още щеше да ръководи схемата в „Биогрийн“? Или щеше да убие Сам и да пусне кепенците?
— Добре, значи казвате, че схемата продължава да работи дори и след като Сам е бил убит. Значи и операцията на Бюрото продължава.
Опитах се да сглобя историята, но не можех.
— Защо са убили Сам? — попитах.
— Вероятно сте го познавали по-добре от мен — каза Рут. — Защо според вас?
Тогава стоплих.
— Въртял е собствена схема — казах. — Мамел е Бюрото и Опаризио. Каква беше?
Рут се поколеба. Те бе потопена в култура, която никога не издава тайни. Но сега му бе дошло времето — в разговор, който можеше и щеше да бъде отречен.
— Крал е — каза Рут. — Разбрахме го след смъртта му. Тайно направил своя собствена дистрибуторска компания. Регистрирал я в съда, при федералните власти. Прекарвал танкери към и от пристанището, но половината субсидии отивали при него.
Кимнах. Оттук нататък можех лесно да си представя историята.
— Опаризио е разбрал и го е убил — казах. — Не е искал разследването да стигне до „Биогрийн“ и е видял възможност да си уреди сметките с мен.
— И аз няма да свидетелствам за нищо от това — каза тя.
— Няма нужда. Опаризио е мъртъв, в случай че не сте чули.
— Мислите, че Опаризио е бил начело на всичко това? Мислите, че той е бил мишената? Той управлява една схема. Ние наблюдаваме шест различни рафинерии в четири щата. Разследванията продължават. Затова Опаризио трябваше да си отиде. Неговата лична вендета с вас показа лоша бизнес преценка, а това не се търпи. Никак. Мислите, че се е промъкнал в Аризона, за да избяга от призовката? Не ставайте глупав. Той се криеше от тях, не от вас.
— И него ли наблюдавахте?
— Не съм казала това.
През предното стъкло виждах Пресли, който крачеше напред-назад пред колата. Имах чувството, че гоним срок. Това не бе разрешено спиране.
— И той ли работи за вас? — попитах. — Пресли? Или го държите с нещо?
— Не се тревожете за него — отвърна Рут.
Мислите ми се върнаха към собствената ми ситуация.
— Какво се очаква от мен? — попитах. — Да се жертвам? Да приема присъдата, за да може разследването ви да продължи? Това е лудост. Вие сте луди, ако си мислите, че ще го направя.
— Надявахме се нашето разследване вече да е във фазата на арестите, преди делото ви да влезе в съда — каза тя. — След това щяхме да се реваншираме. Но това не се случи. Много неща, които трябваше да се случат, не се случиха.
— Сериозно? Нека ви питам нещо. Наблюдавахте ли, когато убиваха Сам? Оставихте го просто да го убият, за да защитите разследването си?
— Никога не бихме позволили нещо подобно. Особено пък само за да си спасим разследването. Те са го хванали в рафинерията. Нямахме никой друг вътре. Не знаехме, че е мъртъв, докато полицията не провери отпечатъците му, след като намери трупа в багажника ви.
През предното стъкло видях, че Пресли е започнал да прави знаци на Рут. Сочеше часовника си и след това въртеше пръст във въздуха. Казваше ѝ да приключва. Когато по-рано пресичахме 101-ва, той бе използвал радиостанцията на патрулката, за да докладва, че транспортира затворник към Двете кули. Скоро щяха да забележат, че не сме пристигнали.
— Защо просто не отидохте в полицията или прокуратурата и не им изложите всичко това? — попитах. — Можехте да им кажете да ме оставят на мира и нищо от това нямаше да се случи.
— Това щеше да е малко трудно, при положение че Сам бе намерен във вашия багажник и във вашия гараж и последва медийна буря — каза Рут. — Цялата работа от самото начало бе тежък провал, който не можеше да се избегне.
— И накрая се сдобихте с гузна съвест. Затова ми пъхнахте доклада от ареста във Вентура под вратата.
— Не съм казала, че съм го направила.
— Няма нужда. Но благодаря.
Рут отвори вратата.
— Какво ще стане утре? — попитах.
Преди да излезе от колата, тя ме погледна и каза:
— Нямам представа. Със сигурност нищо вече не е в моите ръце.
Слезе и затвори вратата, след това тръгна назад, но аз не си направих труда да се обърна след нея. Пресли бързо седна зад волана. Даде назад от работната станция и излезе от двора по пътя, по който бяхме дошли.
— Извинявай, Пресли — казах. — Паникьосах се и те разбрах погрешно.
— Не ми е за първи път — отвърна той.