— Ти агент ли си, или просто работиш за тях?
— Да не мислиш, че ще ти кажа?
— Знам, че няма.
— Е, ако стане въпрос в Кулите, че сме закъснели, ще кажа, че съм спрял, защото си повръщал.
Кимнах и отвърнах:
— Ще потвърдя.
— Те дори няма да те питат — каза той.
Бяхме пак на Винес стрийт. През предното стъкло видях Двете кули.
51.
Четвъртък, 27 февруари
На сутринта ме събудиха рано и ме качиха в патрулката още преди осем. Никой в затвора не ми каза защо.
— Пресли, знаеш ли защо отивам толкова рано? — попитах. — Съдът отваря след час.
— Нямам представа — каза Пресли. — Просто ми казаха да те закарам.
— Някакви последствия от отклонението предната вечер?
— Какво отклонение?
Кимнах и погледнах през прозореца. Надявах се, че каквото и да става, Маги Макфърсън е била известена.
Когато стигнахме до съда, ме предадоха на охранител, който ме отведе в служебния асансьор. Започнах да си попълвам празните места. Обикновено ме качваха на деветия етаж, където се намираше съдебната зала на съдия Уорфийлд. Охранителят обаче ме качваше на шестнайсетия. Където се намираше окръжната прокуратура.
Въведоха ме в стая за разпити, в която предполагах, че водят заподозрени, когато те се съгласяват да сътрудничат. Не е добра практика подобни споразумения да се оставят без последствия. Хората си променят мнението — и заподозрени, и юристи. Ако някой е изправен пред тежко обвинение или тежка присъда и негласно предложи в съда да помогне значително на властите, не му уреждаш среща на следващия ден. Водиш го на горния етаж и изтръгваш от него цялата информация. И това се случваше в стаята, в която се намирах сега.
Ръцете ми все още бяха закопчани за верига на кръста и носех затворнически дрехи; седях сам в стаята петнайсет минути, след което започнах да се взирам в камерата в ъгъла на тавана и да крещя, че искам да се видя с адвоката си.
Това не предизвика никаква реакция през следващите пет минути, но после вратата се отвори и влезе охранителят. Поведе ме по коридора и ме вкара през друга врата.
Влязох в нещо, което приличаше на заседателна зала — най-вероятно в нея се определяха политиките и прокурорите и началниците им обсъждаха големите дела. Около голяма овална маса имаше десет черни стола и повечето от тях бяха заети. Поведоха ме към свободно място до Маги Макфърсън в края на масата. Познавах повечето хора или се досещах кои са. От едната страна седеше Дейна Бърг заедно с асистента си с папийонката, както и с Големия Джон, Джон Кели, окръжния прокурор, и Матю Скалан, за когото знаех, че е началник на Бърг и оглавява „Тежки престъпления“. В това си качество той бе и бивш шеф на Маги, преди да я преместят в отдела за опазване на околната среда.
От другата страна срещу прокурорите бяха наредени федералните. Видях агент Рут и партньора ѝ Рик Айело, както и главния прокурор на Южния район на Калифорния Уилсън Корбет и друг мъж, когото не познавах, но предполагах, че е прокурор на средно ниво, най-вероятно наблюдаващ разследването на „Биогрийн“.
— Господин Холър, добре дошли — каза Кели. — Как сте днес?
Погледна Маги, преди да отговоря, и тя леко поклати глава. Това ми бе достатъчно, за да разбера, че и тя не знае за какво става въпрос.
— Току-що прекарах още една нощ във великолепните ви покои в Двете кули — казах. — Как мислиш, че съм, Джон?
Кели кимна, все едно бе знаел, че ще отговоря така.
— Е, мислим, че имаме добри новини за вас — каза Кели. — Ако успеем да постигнем споразумение за някои неща тук, ще свалим обвиненията срещу вас. Можете да си спите в собственото легло още тази вечер. Това как ви се струва?
Огледах лицата в стаята, като започнах с Маги. Тя ми се стори изненадана. Дейна Бърг изглеждаше засрамена, а Рик Айело — също като последния път, когато го видях на верандата си: гневен.
— Свалени? — попитах. — Имаме заклели се съдебни заседатели. Положението е кофти.
Кели кимна.
— Така е. Не можете да бъдете съден два пъти за едно и също нещо. Няма поправителен. Всичко свършва. Край.
— И какви са тези неща, за които ще трябва да се споразумеем? — попитах.
— Ще оставя господин Корбет да каже това — отвърна Кели.
Знаех малко за Корбет: само че е имал някакъв опит като прокурор, преди да бъде назначен за главен прокурор от сегашния президент.
— Имаме ситуация — каза той. — Имаме текущо разследване, което стига много по-дълбоко, отколкото ви е известно. То не свършва с Луис Опаризио. Но ако разкрием и малка част от него в съда, ще го застрашим цялото. Нуждаем се от споразумение за мълчание, докато голямото разследване не приключи и не бъде предадено на правосъдието.