— Тогава мисля, че се разбрахме — отвърнах.
Бърг поклати глава на списъка ми с изисквания. Маги видя как се взирам в нея и пак докосна ръката ми с надеждата да ме спре. Но това бе моят миг и не можех да го оставя да отмине.
— Дейна, знам, че никога няма да повярваш, че това е било набеждаване — започнах. — Много хора са като теб. Но може би някой ден, когато федералните завършат това разследване, ще отделят време да ти покажат къде ти и полицията сбъркахте.
За първи път Бърг вдигна глава и ме погледна.
— Майната ти, Холър. Ти си боклук и никакви сделки няма да променят това. Ще се видим в съдебната зала. Искам да приключваме с това възможно най-бързо.
И стана и излезе от стаята. Настъпи дълго мълчание, през което аз съсредоточих вниманието си върху агент Рут. Исках да ѝ помогна, но не исках и да я хвърлям под влака, защото ми бе помогнала.
— Приключихме ли? — попита Корбет, сложи ръце на облегалките на стола си и стана.
— Имам нещо за агентите — казах.
— Не искаме нищо от теб — отвърна Айело.
Кимнах на Маги, после продължих:
— Имаме видео. На него е вашият убиец. Човекът, който е убил Опаризио и е измъкнал трупа от хотел в Скотсдейл. Ще ви го предадем. Може да помогне.
— Не си прави труда — каза Айело. — Не искаме помощта ти.
— Не — намеси се Рут. — Ще го вземем. Благодаря.
Погледна ме и кимна. Виждах, че благодарността ѝ е искрена и че поне един човек в тази стая не вярва, че освобождават убиец.
52.
След час бях облякъл костюма си и се намирах в съдебната зала пред съдия Уорфийлд. Тя освободи заседателите, но каза, че могат да останат, ако искат, и те останаха до един. Дейна Бърг представи неохотно, но внимателно пред съда новите поверителни доказателства, които ме оневиняваха по всички точки. Каза, че окръжната прокуратура оттегля обвиненията с особено мнение и ще прочисти досието ми.
Маги Макфърсън стоеше до мен, а дъщеря ми и членовете на екипа ми бяха зад мен. Въпреки препоръката на съдията за въздържане от емоции хората в залата ръкопляскаха, когато обвинителката завърши изложението си. Погледнах към заседателите и видях, че готвачката от „Холивуд Боул“ също аплодира. Кимнах. Правилно я бях преценил от самото начало.
Сега бе ред на съдията.
— Господин Холър — каза съдия Уорфийлд, — срещу вас бе извършена тежка несправедливост и съдът искрено се надява, че ще можете да се възстановите от това и ще продължите кариерата си на служител на правосъдието и защитник на правата на обвинените. След като преминахте през това преживяване, може би ще станете още по-добър професионалист. Желая ви всичко най-хубаво. Свободен сте.
— Благодаря ви, ваша чест — казах.
Гласът ми трепереше, когато го произнесох. Случилото се през последните два часа беше толкова голямо, че целият се тресях.
Обърнах се и прегърнах Маги, след това се пресегнах към дъщеря ми. Скоро тримата бяхме вплетени в една прегръдка, макар парапетът на съдебната зала неудобно да бе застанал между дъщеря и родители. Последваха усмивки и ръкостискания за Сиско и Бош. Мълчах, защото ми бе трудно да говоря. Знаех, че думите ще се върнат по-късно.
53.
Петък, 28 февруари
Изчакахме един ден, преди да организираме празненство в „Секвоя“. Дотогава от пресконференциите и медиите се бе разчуло, че са ми свалени всички обвинения и съм оправдан. Стори ми се подходящо да се съберем на мястото, откъдето бяха започнали всичките тези беди в живота ми. Нямаше покани и списък с гости. Беше отворена покана към хората от съда, а Лорна остави кредитната карта на кантората на бара за сметката.
Заведението бързо се напълни, но аз се погрижих екипът на защитата да получи голямата кръгла маса в дъното — тя бе запазена само за нас. Седях там като кръстник в мафиотски филм, обграден от моите капос, и получавах поздравления и ръкостискания от онези, които бяха дошли да отпразнуват една рядка адвокатска победа.
Питиета се лееха, макар аз да оставах трезвен, пиех портокалов сок с лед и няколко вишни за стил. Барманката Мойра, която изпитваше облекчение, че не ѝ се бе наложило да свидетелства, наричаше коктейла „Лепкавия Мики“ и това име се разчу, макар че другите го пиеха с два шота водка.
Седях между двете си бивши съпруги, Огнената Маги отляво и дъщеря ни до нея, Лорна отдясно, последвана от Сиско. Хари Бош бе точно срещу мен. През повечето време си мълчах, просто се наслаждавах и от време на време вдигах питието си и се чуках с приятели, които се навеждаха през рамото на Бош, за да ме поздравят.