— Добре ли си? — в някакъв момент ми прошепна Маги.
— Да, страхотно — казах. — Свиквам, че всичко свърши, нали разбираш?
— Трябва да заминеш. Иди някъде да си прочистиш мозъка от всичко това.
— Да. Мислех си да отида в Каталина за няколко дни. Току-що пак отвориха „Зейн Грей“ в целия му блясък.
— Вече си бил там?
— Да, онлайн.
— Чудех се дали още пазят стаята с камината, в която отсядахме някога.
Спомних си как някога бяхме заедно и ходехме в Каталина за уикендите. Имаше голяма вероятност дъщеря ни да е била зачената там. Дали не бях съсипал спомена, като бях завел там Кендал?
— Можеш да дойдеш с мен — казах.
Маги се усмихна и видях в черните ѝ очи блясъка, който помнех толкова добре.
— Може би — отвърна тя.
Това ми стигаше. Усмихнах се, когато огледах пак тълпата. Всички бяха дошли заради безплатната пиячка. Но и заради мен. Осъзнах, че съм забравил Бишоп. Трябваше да поканя и него.
Тогава забелязах, че Сиско и Бош почти са допрели глави и си говорят нещо сериозно.
— Хей — казах. — Какво има?
— Просто си говорим за Опаризио — отвърна Сиско.
— Какво по-точно? — попитах.
— Ами защо са го убили — каза Сиско. — Хари казва, че са нямали избор.
Погледнах Бош. Исках да чуя неговата версия. Не бях казал на никого за разговора си с агент Рут на задната седалка на патрулката на Пресли.
Бош се наведе, колкото можа, над масата. В бара беше шумно и не беше мястото, на което да крещим на висок глас хипотези за убийство.
— Позволил е личното да застане на пътя на истинския бизнес — каза Бош. — Трябвало е да се отърве от Скейлс чисто. Да го убие, да го зарови, да го сложи във варел и да го хвърли в канала. Всичко друго, но не и това, което е направил. Използвал е ситуацията, каквато и да е била тя, за да си уреди стари сметки с теб. Това е грешката му и тя го е направила уязвим. Трябвало е да умре и работата е там, че го е знаел. Не мисля, че е избягал в Аризона от теб и призовката. Бягал е от куршума.
Кимнах. Бившият детектив от отдел „Убийства“ вероятно беше прав.
— Мислиш ли, че са го намерили чрез нас? — попитах. — Че ние сме ги завели до него?
— Имаш предвид, че са следвали мен — каза Сиско.
— Не си го слагай на сърце — казах. — Аз те пратих там.
— Заради Опаризио? — попита Сиско. — Изобщо не ми пука за него.
— Може и така да е станало — каза Бош. — Или пък той може да е направил грешка. Да е казал на гаджето си или нещо такова. Да се е обадил по телефона.
Поклатих глава.
— Онзи номер с румсървиса означава, че убиецът е знаел, че сме там и го наблюдаваме. Мисля, че са ни използвали, за да стигнат до него.
Спомних си видеото, което бяха снимали индианците и което бях предал на агент Рут. Убиецът от румсървиса беше бял, на около четиридесет, с оредяваща червена коса. Не изглеждаше заплашителен. Беше невзрачен. Червената сервитьорска куртка, с която ни бе измамил, за да влезе в стаята на Опаризио, му стоеше съвсем естествено.
— Е, лошо — каза Маги. — Той се опита да ти лепне убийство, Мики. И на мен като на Сиско ми е трудно да изпитам съчувствие към Луис Опаризио.
Разговорът премина към предположения кого точно разследват федералните и почти всички се съгласихме, че това вероятно е корпоративен мафиот, някой от света на казината в Лас Вегас, който седи зад схемата с биогоривото. Но всичко това бе над моето ниво. Можех само да се надявам, че някой ден агент Рут ще ми се обади, за да ми каже: „Хванахме го“. Тогава щях да знам самоличността на човека, който за малко не бе съсипал живота ми.
Скоро пак само се радвах на момента и оглеждах гостите. Погледът ми се спря на една жена, която тъкмо отиваше до бара, извиних се на другите от масата и отидох при нея.
— Опита ли „Лепкавия Мики“? — попитах.
Дженифър Арънсън се обърна и на лицето ѝ цъфна широка усмивка. Прегърна ме.
— Поздравления!
— Благодаря! Кога се върна?
— Днес. Веднага щом чух, разбрах, че трябва да дойда.
— Отново, съболезнования за баща ти.
— Благодаря, Мики.
— Какво стана после?
— После се грижех за сестра ми, понеже се разболя и тя.
— Но ти си добре?
— Добре съм. Но стига за мен. Сиско ми каза, че Маги била родена за адвокат. Вярно ли е?
— Да, беше страхотна. Но няма да остане. Ще се върне в прокуратурата.
— Значи остава вярна на работата си.
— Знаеш ли какво, ти положи всички основи. Нямаше да съм сега на свобода, ако не беше до мен.
— Приятно е да го чуя.
— Истина е. Ела да седнеш при нас. Целият екип е там.