Но не затова ми трябваше библиотеката. Имах нужда да запиша мислите си от безсънните нощи, а там ми позволяваха да внасям и използвам химикалка. Разбира се, Бишоп отдавна ми бе предложил да ми даде под наем половин молив, с който тайно да пиша в килията си, но бях отказал, защото знаех, че преди да стигне до мен, моливът би трябвало да е влязъл в затвора и да е минавал от модул на модул в множество гостоприемни ректуми. А когато не го ползвах, от мен се очакваше да го крия по същия начин.
Вместо това избрах затворническата библиотека, където пишех върху обратната страна на листове от жалба, вече подадена и отхвърлена.
Това, което съставях, на практика бе списък със задачи за моя детектив и моята партньорка. В началото имахме някои неудачи — нямаше камери на мястото, където бях паркирал във вечерта на празненството в „Секвоя“, нямаше камери, поне работещи, и у съседите от другата страна на улицата. Собствената ми камера на предната веранда на къщата не бе уловила гаража и улицата отдолу. Но усещах, че може да се направи още много, та нещата да се обърнат и да се задвижат в наша полза. Първо и най-важно бе да свалим всички данни от мобилния ми телефон и колата, които за момента бяха задържани от полицията. Трябваше да подадем молба те да бъдат прегледани и данните да бъдат извлечени. Знаех, че мобилният телефон е най-доброто лично средство за следене на планетата. В моя случай щеше да покаже, че във въпросната вечер той си е бил в дома ми до сутринта. Данните от навигационната система на линкълна щяха пък да покажат, че колата е била паркирана в гаража през цялата нощ и в предполагаемото време на смъртта на Сам Скейлс. Това, разбира се, не означаваше, че не е било възможно да се измъкна с друго превозно средство или съучастник да е отвлякъл Сам Скейлс, но тогава логиката и здравият разум щяха да започнат да подкопават хипотезата на щата. Щом съм планирал престъплението толкова внимателно, защо тогава съм обикалял цял ден с труп в багажника?
Данните от колата и телефона щяха да са силни аргументи за пред съдебните заседатели и щяха да послужат да притиснем обвинението в ъгъла по отношение на възможността, ключов момент в изобличаването на вината. На плещите на прокуратурата лежеше бремето на доказателствата и затова щеше да се наложи да обясни как съм извършил това престъпление в собствения си гараж, след като не може да бъде потвърдено, че колата ми или аз някога сме напускали имота.
Може би съм примамил Сам Скейлс в къщата и след това съм го убил? Докажете го.
Може би съм използвал различно превозно средство, за да изляза скришом от къщата, да отвлека Сам, да го върна в дома си, да го сложа в багажника на собствената си кола и тогава да го убия? Докажете го.
Това бяха жалбите, които исках Дженифър да проучи и напише. За Сиско имах друга задача. Първоначално го бях накарал да проучи предишните ми дела и да потърси някой, който би могъл да иска да ми навреди: недоволен клиент, доносник, някой, когото съм хвърлил на лешоядите по време на процес. Натопяването ми в убийство бе малко крайно като отмъщение, но знаех, че някой ме е накиснал, и не биваше да оставяме и камък непреобърнат. Сега щях да изтегля Сиско от тази линия на разследване и да я предам на Лорна Тейлър. Тя познаваше делата и документите ми по-добре от всички и щеше да знае какво да търси. Можеше да се зарови в бумащината, докато Сиско посвети цялото си време на Сам Скейлс. Не бях представлявал Скейлс от години и знаех много малко за него. Сиско трябваше да го проучи и да установи как и защо е бил избран за жертва в плана за отмъщение. Имах нужда да знам всичко, в което Сам се е бил набъркал. Не се и съмнявах, че по време на убийството той или е планирал нова измама, или вече е бил подхванал някоя. И в двата случая трябваше да знам всичко в подробности.
Част от проучването на живота на Сам Скейлс бе и разследването на смъртта му. Бяхме получили доклада от аутопсията още с първата много тънка купчина с доказателства от прокуратурата. Той потвърждаваше очевидното — че Скейлс е умрял от множество огнестрелни рани. Но това бяха само първоначалните заключения след огледа на тялото. Нямаше токсикологичен доклад — той обикновено отнема от две до четири седмици след аутопсията. Това означаваше че резултатите вече трябва да са получени и фактът, че още не са включени в последната порция доказателства, ми се струваше подозрителен. Обвинението може би криеше нещо и аз трябваше да разбера какво. Освен това исках да знам какво е било менталното състояние на Сам Скейлс, когато, както се твърдеше, е бил натикан жив в багажника на колата ми и прострелян.