— Добре, помниш ли Андре Ла Кос? — попита тя.
— Разбира се — отвърнах. — Звездният ми час.
Беше си самата истина. Делото „Щат Калифорния срещу Андре Ла Кос“ можеше да бъде гравирано на надгробната ми плоча, когато дните ми приключеха. С него се гордеех най-много. Невинен човек, върху когото се бе стоварила цялата тежест на съдебната система, обвинен в убийство, а аз го освободих. И това не бе просто оправдателна присъда. Това бе най-рядката птица в съдебната система. Беше Голямото Н. Работата ми по време на процеса доказа, че е невинен. До такава степен, че щатът му изплати обезщетение за грешката изобщо да го обвини.
— Какво по-точно? — попитах.
— Ами прочел в интернет за твоя случай и иска да помогне — каза Дженифър.
— Как да помогне?
— Мики, не разбираш ли? Ти му издейства седемцифрено обезщетение за погрешно обвинение. Иска да се отплати. Обадил се на Лорна и казал, че може да даде до двеста хиляди за гаранцията.
Бях шокиран. Андре едвам бе оцелял по време на делото, докато бе задържан на същото място — Двете кули, — а ние се явявахме на процеса и му договаряхме обезщетението. Бях взел една трета от него, но това бе преди седем години и отдавна я бях похарчил. Той очевидно се бе справил по-добре с парите си и сега искаше да даде от тях, за да ме пуснат на свобода.
— Знае ли, че няма да си ги получи? — попитах. — Двеста хиляди през прозореца. Това е голяма част от парите, които му издействах.
— Знае — каза Дженифър. — И не просто си е стискал парите. Инвестирал ги е. Лорна каза, че е вложил в криптовалута и обезщетението било колкото да започне. Парите се били увеличили. Много. Предлага двеста хиляди без ангажименти. Искам да отида да насроча преразглеждане на мярката за неотклонение. Ще накараме Уорфийлд да свали гаранцията на два и половина или три милиона — колкото би трябвало да бъде — и излизаш.
Кимнах. Парите на Андре можеха да платят десет процента от определената гаранция. Но имаше проблем.
— Много щедро от страна на Андре, но не мисля, че това ще е достатъчно — казах. — Бърг няма да се съгласи и да бездейства при шейсет процента намаляване на гаранцията. Не мисля, че и Уорфийлд ще го направи. Ако Андре наистина иска да помогне, може би трябва да използваме парите му за експерти, веществени доказателства и плащане на допълнителния труд, който полагате всички.
— Не, шефе — каза Сиско.
— Мислихме за това — продължи Дженифър. — Има и още някой, който би искал да помогне. Друг дарител.
— Кой? — попитах.
— Хари Бош — каза тя.
— Не може да бъде — отговорих. — Той е пенсионирано ченге, за бога. Не може…
— Мики, ти му издейства един милион долара обезщетение от общината миналата година и дори не взе процент. Той иска…
— Не взех процент, защото тези пари му трябват. Ще надхвърли осигуровката си и тогава наистина ще му потрябват. Освен това създадох доверителен фонд и той ги вложи там.
— Виж, Мики, той може да вземе част от сумата или да получи заем срещу нея — настояваше Дженифър. — Важното е, че ти трябва да излезеш оттук. Не само че мястото е опасно, но и слабееш, не изглеждаш добре и здравето ти е застрашено. Помниш ли какво казваше Сийгъл Адвоката? Изглеждай като победител и ще бъдеш победител? Ти не изглеждаш като победител, Мики. Може и да си стесняваш костюмите, но пак си блед и с болнав вид. Трябва да излезеш оттук и да се приведеш във форма за процеса.
— Той всъщност казваше: „Дръж се като победител и ще бъдеш победител“.
— Няма значение. Същото е. Това е твоят шанс. Тези хора дойдоха при нас. Не сме ги търсили ние. Всъщност Андре каза, че те видял по телевизията на последното изслушване и си спомнил за времето, когато той бил на твое място.
Кимнах. Знаех, че е права. Но мразех да взимам пари, особено от Бош, моя брат, за когото знаех, че се нуждае от тях за други неща.
— Не само това, трябва да се прибереш за Коледа и да се видиш с дъщеря си — каза Дженифър. — Забраната за посещения я е наранила толкова много, колкото би наранила и теб.
Закова ме с последния аргумент. Липсваше ми дъщеря ми, липсваше ми гласът ѝ.
— Добре, разбрах — отвърнах.
— Хубаво — каза Дженифър.
— Мисля, че ще успеем да намалим гаранцията до три милиона — казах. — Но вероятно не повече.
— Можем да покрием три милиона — отвърна Дженифър.
— Добре, уреди го — казах. — Дори не намеквай, че можем да се справим с три милиона. Искам Бърг да си мисли, че отиваме да просим. Ще си помисли, че ако намали гаранцията с два милиона, пак вероятно ще ме остави вътре. Искаме един милион и тя прави компромис за два или три.