— Точно така — отвърна Дженифър.
— И още нещо последно — казах. — Сигурна ли си, че Хари и Андре са дошли доброволно с тази помощ? А не е било обратното?
Дженифър сви рамене и погледна Сиско.
— Честна скаутска, шефе — каза той. — Така каза Лорна.
Потърсих признаци, че лъжат, но не открих. Но виждах, че нещо тревожи Дженифър, и попитах:
— Какво има, Дженифър?
— За гаранцията. Ами ако съдията поиска и монитор като част от сделката? Гривна на глезена. Можеш ли да живееш с това?
Замислих се за миг. Щеше да е огромно вмешателство в личното ми пространство, ако щатът следеше всеки мой ход, докато градя защитата си. Но си спомних какво бе казала Дженифър за времето, което щях да прекарам с дъщеря си.
— Не го предлагай — казах накрая. — Но ако изникне като част от сделката, ще го приема.
— Добре — отвърна Дженифър. — Ще подам молбата веднага щом изляза оттук. Ако имаме късмет, ще се явим пред съдията утре и ще се прибереш за уикенда.
— Изглежда добър план — казах.
— Има и още нещо от Хари Бош — добави Дженифър.
— Какво?
— Каза, че иска да помогне и за защитата, ако го искаме.
Това ме накара да се поколебая. Между Сиско и Бош винаги бе имало леко напрежение заради причината, поради която бяха станали детективи. Бош вече беше пенсионер, но от полицията. Сиско бе на страната на защитата от самото начало. Привличането на Бош можеше да се окаже изключително полезно заради опита и връзките му. Но можеше и да развали атмосферата в екипа ми. Нямаше нужда да обмислям дълго предложението, защото Сиско сложи край на несигурността ми.
— Имаш нужда от него — каза той.
— Сигурен ли си? — попитах.
— Доведи го — потвърди Сиско.
Знаех какво прави. Пренебрегваше всички търкания и враждебности заради мен. Ако бе някой друг случай, щеше да каже, че нямаме нужда от Бош, и това вероятно щеше да е вярно. Но след като животът и свободата ми бяха заложени на карта, Сиско искаше всички предимства на наша страна.
Кимнах му в знак на благодарност и погледнах Дженифър.
— Първо ме измъкни оттук — казах. — След това ще се срещнем с Бош. Погрижи се да получи всички споделени доказателства, особено снимките от местопрестъплението. Той е добър в тези неща.
— Заемам се — отвърна тя. — Той включен ли е в списъка ти с посетители?
— Не, но мога да го добавя — казах. — Може вече да се е опитал да ме види.
Върнах вниманието си към Сиско.
— Добре, здравеняко, ти какво имаш?
— Взех пълния доклад за аутопсията от човек от Съдебна медицина — каза той. — Токсикологичните данни ще ти харесат.
— Казвай.
— В кръвта на Сам Скейлс е имало флунитразепам. Има го в доклада. Като го провериш в Гугъл, получаваш рохипнол.
— Наркотикът на изнасилвачите — каза Дженифър.
— Добре — отвърнах. — Какво количество е имало в кръвта му?
— Достатъчно, за да го събори — каза Сиско. — Не е бил в съзнание, когато са го простреляли.
Хареса ми, че Сиско каза „простреляли“. От това ми стана ясно, че той изцяло подкрепя теорията, че съм бил набеден и най-вероятно от повече от един човек.
— Какво ни казва това за времето, когато е бил упоен? — попитах.
— Още не сме сигурни — отвърна Сиско.
— Дженифър, ще ни трябва експерт за процеса — казах. — И то добър. Можеш ли да поработиш над това?
— Заемам се — каза тя.
Замислих се над нещата за няколко секунди, преди да продължа.
— Не съм сигурен, че това ще ни помогне — казах. — Позицията на щата ще е, че аз съм го упоил, след това съм го отвлякъл и съм го закарал вкъщи. Пак ще трябва да проучим Сам Скейлс и да разберем къде е бил и какво е правил.
— Заемам се — каза Сиско.
— Добре — отвърнах. — Да поговорим сега за гаража. Лорна заведе ли Уесли, за да го огледа?
Уесли Брауър беше механикът, сменил извънредното отключване на гаража ми. Това бе станало преди седем месеца по време на сезона с пожарите, когато спряха тока и къщата ми остана без захранване. Не можех да отворя вратата на гаража, а трябваше да отида в съда за четене на присъда. Отдавна бях изгубил ключа за извънредното отключване. Повиках Брауър да отвори гаража и той откри, че дръжката е ръждясала. Все пак успя да отвори вратата и аз отидох в съда, макар и да закъснях. На следващия ден Брауър дойде пак и инсталира нова система за извънредно отключване.
Ако защитата ми щеше да бъде, че съм натопен, то тогава бе моя работа на процеса да обясня на съдебните заседатели как точно се е случило това. И като начало — как истинският убиец или убийци са влезли в гаража, за да сложат Сам Скейлс в багажника на колата ми и да го застрелят. Бях казал на екипа си да поискат от Уесли Брауър да провери извънредното отключване, за да види дали не е ползвано наскоро или хакнато.