Выбрать главу

— Какво ще кажете, господин Холър? — попита Уорфийлд.

— Ваша чест, твърдението на прокуратурата е невярно по много начини, като започнем със защитения свидетел — казах аз. — Няма защитен свидетел. Има само надзиратели, които подслушват поверителни разговори и след това ги предават на обвинението.

— Това е сериозно обвинение, господин Холър — каза Уорфийлд. — Бихте ли ни просветлили с вашето познание?

Съдията направи жест към катедрата и аз пристъпих напред.

— Съдия Уорфийлд, благодаря ви за възможността да представя проблема пред съда — започнах. — Затворен съм в Двете кули от повече от месец. Избрах да се защитавам сам с помощта на моята партньорка госпожа Арънсън. Това означава срещи с екипа ми в затвора, както и обаждания от обществените телефони в модула К-10. Тези срещи и разговори не би трябвало да се подслушват по никакъв начин от правораздавателните органи или някой друг. Поверителността би трябвало да е свята.

— Надявам се, че скоро ще стигнете до същественото, господин Холър — прекъсна ме съдията.

— Стигам до него сега, ваша чест — отвърнах. — Както казах, поверителността е свята. Но аз заподозрях, че случаят не е такъв в Двете кули и че това, което казвам на срещите и в телефонните разговори с моята партньорка, някак си достига до прокуратурата и госпожица Бърг. И така, ваша чест, организирах малък тест, за да докажа или оборя тази моя хипотеза. В телефонно обаждане до моята партньорка обявих, че водя поверителен разговор с адвоката си и че този разговор не бива да се подслушва. Но той е бил подслушан. И измислих историята, която току-що чух от устата на госпожица Бърг едно към едно.

Бърг стана, за да говори, а аз направих жест, с който сякаш ѝ казвах: твой ред е. Исках да отговори, защото след това щях да я обеся на собствените ѝ думи.

— Ваша чест — започна Бърг. — Нали говорихме кое е невероятно. Планът на обвиняемия да избяга е разкрит в съда, а той отговаря: „Да, но аз само се пошегувах. Просто тествах дали някой ме подслушва“. Това е потвърждение, ваша чест, само по себе си достатъчна причина гаранцията не само да не се намалява, но и да се увеличи.

— Това означава ли, че представителят на Народа признава, че е чула поверителен разговор? — попитах.

— Нищо подобно не означава — сопна се Бърг.

— Моля!? — изрева съдията. — Аз съм съдията и аз ще задавам въпросите, ако нямате нищо против.

Млъкна и се взря първо в мен, а след това в Бърг.

— Кога точно бе разговорът, господин Холър? — попита тя.

— Около шест без двайсет в четвъртък — отвърнах. Уорфийлд се обърна към Бърг и каза:

— Бих искала да чуя този разговор. Възможно ли е, госпожице Бърг?

— Не, ваша чест — каза Бърг. — Записите от поверителните разговори се унищожават, защото са поверителни.

— Унищожават се, след като са прослушани? — притисна я съдията.

— Не, ваша чест — каза Бърг. — Поверителните разговори са поверителни. Те не се прослушват, след като се установи, че са защитени обаждания до адвокат или някой друг според правилата. Тогава се унищожават. Затова не е възможно да потвърдим или отречем безумните обвинения на адвоката и той го знае.

— Това не е вярно, ваша чест — казах високо.

Очите на Уорфийлд се стрелнаха към мен, присвиха се и се превърнаха в цепки.

— Какво искате да кажете, господин Холър?

— Казвам, че направихме тест — отвърнах. — Госпожица Арънсън записа разговора и този запис е наличен в съда в момента.

Въздухът в залата сякаш беше изсмукан за миг, докато Бърг преизчисляваше курса си.

— Ваша чест, възразявам записът да се пусне — каза тя. — Няма начин да се потвърди легитимността му.

— Не съм съгласен, госпожо съдия — казах. — Записът започва със съобщението на затворническата система, че обаждането е за чужда сметка и, което е по-важното, ще чуете точните думи от историята, която госпожица Бърг току-що разказа в съда. Ако съм направил фалшив запис, откъде ще знам какво точно ще каже тя в съда?

Уорфийлд обмисли това няколко секунди, после каза:

— Да чуем записа.

— Ваша чест — започна Бърг, в гласа ѝ се прокрадваше паника, — народът въз…

— Възражението е отхвърлено — каза Уорфийлд. — Казах: да чуем записа.

Дженифър излезе напред с телефона си, постави го на катедрата и свали микрофона надолу, преди да натисне бутона за пускане на приложението за запис.