— Идеално — отвърнах.
След това се наведох и ѝ прошепнах:
— Да съберем екипа по-късно. Обади се на Крисчън в „Дан Тана“ и виж дали можем да намерим маса. Шест седмици съм ял сандвичи със салам. Тази вечер искам пържола.
— Имаш го — отвърна Лорна.
— И покани Хари — добавих. — Може би е успял да прегледа папката с доказателствата на прокуратурата и има нещо за казване.
— Добре.
— Още нещо: говори ли с Маги в съда? Тя май изчезна и се чудя дали не ни е бясна, че я доведохме като свидетел за моя характер.
— Не, не е ядосана. След като съдията заяви, че няма да има нужда от такива свидетелства, тя ми каза, че трябва да се връща на работа. Но беше готова да помогне.
Кимнах. Беше хубаво да го знам.
Отключих линкълна с дистанционното и тръгнах към шофьорската врата.
— Качвайте се, дами.
Кендал се отказа от предната седалка в полза на Хейли и седна отзад. Това бе много мило от нейна страна и ѝ се усмихнах в огледалото за обратно виждане.
— Очите на пътя, татко — каза Хейли.
— Права си — съгласих се.
Отделихме се от тротоара. Тръгнах към 10-а магистрала и поех на запад. Вече беше време да вдигна прозорците, за да се чуваме, като говорим.
— Как се чувстваш? — попита Кендал.
— Доста добре за човек, обвинен в убийство — отвърнах.
— Но ще спечелиш, нали, татко? — попита настойчиво Хейли.
— Не се тревожи, Хей, ще спечеля — казах. — И тогава от просто добре ще се почувствам страхотно. Ясно?
— Ясно — отговори тя.
Пътувахме мълчаливо известно време.
— Може ли да ти задам един тъп въпрос? — каза Кендал.
— В правото няма тъпи въпроси — отвърнах. — Само тъпи отговори.
— Какво ще стане сега? — попита тя. — След като вече си пуснат под гаранция, процесът ще се забави ли?
— Няма да им позволя да го забавят — казах. — Поискал съм бързо производство.
— Какво точно означава това? — попита Кендал.
Погледнах към дъщеря ми.
— Ти си студентка първи курс по право — казах. — Защо не отговориш?
— Знам отговора от теб, не от юридическия факултет — отвърна Хейли.
Обърна се назад към Кендал.
— Ако си обвинен в престъпление, имаш право на бързо производство — каза тя. — В Калифорния това означава, че имат десет дни след ареста, за да проведат предварително изслушване или да поискат свикване на разширен състав от съдебни заседатели. И в двата случая след това си официално обвинен и щатът трябва в рамките на шейсет работни дни да ти организира процес или да ти свали обвиненията и да прекрати делото.
Кимнах. Правилно го бе обяснила.
— Какво са работни дни? — попита Кендал.
— Дните, в които се ходи на работа — каза Хейли. — Шейсет дни, като изключим уикендите и празниците. Баща ми бе обвинен точно преди Деня на благодарността — на 12-и ноември, ако трябва да сме точни — и шейсет дни ни пращат през февруари. Махат се два дни на Деня на благодарността и цяла седмица от Коледа до Нова година. Като прибавим и Деня на Мартин Лутър Кинг и Деня на президента, когато съдилищата са затворени, стигаме до 18 февруари.
— Денят на десанта — казах.
Пресегнах се и стиснах коляното на Хейли като горд баща.
Трафикът течеше спокойно и аз поех по магистралата към извития тунел, който ме изплю на тихоокеанското крайбрежно шосе. Спрях на паркинг, който обслужваше плажните клубове там, и слязох. Един служител тръгна към нас. Посегнах към джоба си и осъзнах, че цялото съдържание на джобовете ми от нощта, в която бях арестуван, беше в плик, който бях предал на Лорна, за да мога да се прегръщам и здрависвам с хората.
— Нямам никакви пари — казах. — Някой да има петарка, за да дам на този човек за десет минути на плажа.
— Аз ще се оправя — каза Кендал.
Плати на мъжа и всички пресякохме пешеходната и велосипедната алеи и пясъчната ивица към водата. Кендал си свали обувките и ги понесе в ръка. Имаше нещо секси в това действие.
— Татко, няма ли да се присъединиш? — попита Хейли.
— Не — отвърнах. — Искам само да чуя вълните. Там, където бях, имаше само ехо и металически звуци. Трябва да ги измия от ушите си с нещо хубаво.
Спряхме на едно възвишение точно над мокрия пясък, по който се разбиваха вълните. Слънцето бавно се спускаше към синьо-черната вода. Държах ръцете и на двете си придружителки и мълчах. Дишах дълбоко и си спомнях къде съм бил. В този момент реших, че трябва да спечеля делото, защото нямаше начин да се върна в затвора. Бих приел всички други екстремни алтернативи на това.