Като теглих чертата — не си струваше. Дори да успеехме да убедим съдия Уорфийлд да намали гаранцията наполовина, пак не ми достигаха 250 хиляди долара за нея, а тя щеше да ми спечели само три месеца свобода. Не се бях отказал от правото си на бързо производство и бях дал на щата срок — шейсет съдебни дни, в рамките на които да ми организира процес. Това означаваше, че процесът щеше да започне само след два месеца през февруари и присъдата или щеше да ми върне свободата, или напълно да я отнеме. В много предишни случаи бях съветвал клиентите си да си спестят парите за гаранция и да си натискат парцалите в Двете кули.
Обикновено причината беше да имат повече пари, с които да ми платят. А сега това бе съвет, който давах сам на себе си.
— Говори ли с Маги за това? — попита Дженифър. — Тя изобщо посети ли те?
— Да, посети ме, и да, говорихме — отвърнах. — Казва същото като теб и аз не съм несъгласен. Но става въпрос за приоритети. Приоритети по делото.
— Виж, знаеш, че ние с Лорна и Сиско заявихме единодушно, че можем да се откажем от заплати, докато това приключи. Наистина смятам, че това е приоритет по делото и че трябва да размислиш. Освен това помисли ли за Хейли? Вече пропусна Деня на благодарността с нея. И Коледа ли искаш да пропуснеш?
— Добре, разбрах. Да видим дали ще ни стигне днес времето за това. Ако не, ще повдигнем въпроса следващия път. Нека видим жалбите. Сиско, какво става с прегледа на предишните случаи?
— С Лорна прехвърлихме повече от половината — каза Сиско. — Засега нищо не се набива на очи. Но работим по въпроса и правим списък с вероятните.
Говореше за списък с бивши клиенти и врагове, които биха могли да имат мотив и възможност да ме накиснат за убийство.
— Добре, това ми трябва — казах. — Не мога просто да вляза в съда и да кажа, че съм набеден. За да построя защитата си върху обвинение срещу трета страна, ми трябва трета страна.
— Работим по въпроса — отвърна Сиско. — Ако има нещо, ще го намерим.
— Ако? — попитах.
— Нямах това предвид, шефе — каза Сиско. — Просто исках да кажа…
— Виж какво — продължих, — през последните двайсет и пет години от живота си обяснявам на клиентите, че няма значение дали са извършили престъплението, защото моята работа е да ги защитавам, не да ги съдя. Виновен или невинен, получаваш същата сделка и същите усилия. Но сега, когато аз съм от другата страна, разбирам, че това са глупости. Имам нужда вие двамата и Лорна да ми вярвате за това.
— Разбира се, че ти вярваме — каза Дженифър.
— Иска ли питане — добави Сиско.
— Не бързайте да отговаряте — казах. — Сигурно имате въпроси. Версията на обвинението е повече от убедителна. Така че ако в някакъв момент Дейна Смъртната присъда ви спечели на нейна страна, трябва да кажете и да се оттеглите. Тогава няма да ви искам в екипа си.
— Няма да се случи — отвърна Сиско.
— Никога — добави Дженифър.
— Добре — казах. — Тогава отиваме на война. Дженифър, може ли да ми вземеш костюма и да го донесеш, за да се приготвя?
— Веднага — заяви тя.
Стана и с едната ръка почука по металната врата, докато размахваше другата към камерата. Скоро чух рязко метално тракване и вратата се отвори. Полицаят я пусна навън.
— Е — казах, когато със Сиско останахме сами. — Каква е температурата на водата тези дни в Байа?
— О, много приятна — отвърна Сиско. — Говорих с моя човек там и той ми каза, че е над трийсет градуса.
— Прекалено топло е за мен. Да ми каже, когато стане около двайсет. Това ще е идеално за мен.
— Ще му кажа.
Кимнах на Сиско и се опитах да не се усмихвам към камерата. Надявах се, че тази последна част от разговора е достатъчно интригуваща за всеки незаконно подслушващ, за да го прати за зелен хайвер в Мексико.
— Ами нашата жертва? — попитах.
— Още работя по въпроса — каза колебливо Сиско. — Надявам се, че Дженифър ще научи повече при днешното споделяне на уликите, за да мога да проследя движенията му и как и кога се е озовал в багажника ти.
— Сам Скейлс беше хлъзгав човек. Проследяването му ще е трудно, но ще ми трябва.
— Не се тревожи. Ще го имаш.
Кимнах. Харесвах увереността на Сиско. Надявах се, че тя ще се отплати. За миг се замислих за бившия си клиент Сам Скейлс, големия измамник, който дори бе измамил и мен. А сега бе жертвата в най-голямата измама, бях накиснат за убийство му и знаех, че ще ми е трудно да изоблича това набеждаване.
— Шефе, добре ли си? — попита Сиско.
— Да, всичко е наред — отвърнах. — Просто се замислих. Очертава се да е забавно.