Сиско кимна. Знаеше, че щеше да бъде всичко друго, но не и забавно, обаче ме разбираше. Постъпвай като победител и ще станеш такъв.
Вратата на килията се отвори отново и Дженифър се върна с дрехите ми за съда върху две закачалки. Обикновено пазех розовата риза за пред съдебни заседатели, но всичко беше наред. Дори само видът на елегантната кройка на костюма качи настроението ми на съвсем друго ниво. Започнах да се приготвям за битката.
5.
Костюмът ми беше широк. Струваше ми се, че се губя в него. Първото, което казах на Дженифър, когато ме въведоха в съда и ми свалиха белезниците, беше да помоли Лорна да отиде до къщата ми, да вземе два от костюмите ми и да ги занесе на шивач да ги стесни.
— Това ще е малко трудно, без да ти вземат мярка — каза тя.
— Не ми пука, важно е — отвърнах. — Не искам да изглеждам пред медиите като човек с костюм назаем. Това ще стигне до потенциалните съдебни заседатели и ще отправи послание.
— Добре, разбрах.
— Кажи ѝ да поръча да ги стеснят отвсякъде.
Преди тя да успее да отговори, Дейна Бърг пристъпи към масата на защитата и остави на нея купчина документи.
— Нашият отговор на вашите жалби — каза тя. — Сигурна съм, че всичко ще се изясни при обсъждането.
— Навреме — обади се Дженифър, като имаше предвид точно обратното.
Тя зачете. Не си направих труда да кажа нещо. Бърг като че ли се поколеба, сякаш очакваше реплика и от мен. Аз просто я погледнах и се усмихнах.
— Добро утро, Дейна — казах. — Как мина уикендът ти?
— Със сигурност по-добре от твоя — отговори тя.
— Е, това се подразбира — заявих.
Тя се усмихна надменно и се върна на прокурорската маса.
— Никакви изненади, възразява на всичко — каза Дженифър. — Включително и на намаляването на гаранцията.
— Очакваше се — отвърнах. — Както казах, не се тревожи за гаранцията днес. Ще…
Гръмкият глас на Морис Чан, съдебния пристав, ме накара да млъкна, когато обяви пристигането на съдия Уорфийлд. Наредиха ни да останем по местата си и да се приготвим за заседанието.
Извадих късмет, че ми се падна Уорфийлд. Тя бе корава, праволинейна и с огнен нрав, но също така бе бивш адвокат. Често защитниците, които стават съдии, се престарават да показват безпристрастност и фаворизират обвинението. Не това бях чувал за Уорфийлд. Никога не се бях явявал пред нея, но бях слушал разговори между други професионални адвокати в „Секвоя“ и „Четири зелени поля“ и картината, която си бях съставил, беше на съдия, който се движи точно по средата. Освен това беше афроамериканка и това я поставяше в ролята на догонващ. При издигането в йерархията ѝ се бе налагало да бъде по-добра от другите юристи, за да успее. А това изисква начин на мислене, който ми харесва. Тя знаеше много добре с какви трудности ще се сблъсквам, като се опитвам да се защитавам сам. Предполагах, че ще има това предвид, когато отсъжда.
— Започваме официалното обсъждане на „Калифорния срещу Холър“ и трябва да разгледаме поредица от жалби на защитата — каза съдията. — Господин Холър, ще представите ли аргументи, или ще го направи вашата асистентка госпожица Арънсън?
Станах, за да отговоря.
— Ако съдът позволи — започнах, — бихме искали днес да се редуваме. Бих искал да започна с оттегляне на жалба.
— Добре — каза Уорфийлд. — Продължете.
И тук стана трудно. Бях подал жалба за недопускане на незаконно получени доказателства. Поставях под съмнение спирането ми, довело до откриването на трупа на Сам Скейлс в багажника на колата ми. Ако тази жалба бъдеше приета, делото ми щеше да е мъртво, преди да е започнало. Но беше наивно да се надявам, че дори и толкова безпристрастен съдия, колкото бях чувал, че е Уорфийлд, би ударил подобна спирачка на щатското обвинение. И точно на това се надявах, защото и аз не исках това да се случва. За всеки друг клиент бих искал такова определение. Но това беше моето собствено дело. Не исках да спечеля заради процесуална грешка. Трябваше да бъда оневинен. Номерът тук беше да получа изслушване за законността на спирането, което ме бе вкарало в ареста. Но само за да докарам полицай Милтън в залата, за да чуя неговата версия под клетва. Защото вярвах, че съм набеден и че Милтън би трябвало да е участвал в поставянето на капана по някакъв начин, съзнателно или не.
Докато носех разпечатката на жалбата, минах покрай катедрата между масите на обвинението и защитата. По пътя небрежно огледах публиката и забелязах поне две жени, за които знаех, че са журналистки, отразяващи изслушването. Те бяха средството, което щях да използвам, за да представя защитната си теза пред света.