Проф. Сирил Норткот Паркинсон
Законът на Паркинсон
или по следите на прогреса
Предговор към българското издание
Рецензии, книгописни бележки, откъси и др. за и от знаменитата брошура-памфлет на английския учен, професор по история С. Норткот Паркинсон, се появиха у нас във в. „Народна култура“, „Работническо дело“ и „Стършел“. Превод на съществена част от тази книга беше публикуван във в. „Студентска трибуна“ през 1967 година. Едва сега българските стопански дейци и студенти имат книжката в пълен и добре направен превод.
Интересът, с който безспорно ще се посрещне този труд, е оправдан, защото той представлява остра сатира на буржоазната административна бюрокрация. Отпечатана през 1958 г. в Англия и претърпяла пет издания само за три месеца, преведена след това на почти всички европейски езици, книжката привлече вниманието на английския печат.
В-к „Стар“ например пише: „Върхушката на държавническия апарат, представителите на едрия бизнес излизат из кожата си от ярост само като се спомене за тази книжка, и с пяна на уста твърдят, че в природата не съществува никакъв Паркинсон. Може би и да са прави. Но някой си, който носи това име, щателно е изучил английската система от учреждения и е публикувал този остроумен памфлет, осмивайки нейните многобройни несъвършенства и недостатъци“.
„Всеки един от поразителните примери на глупост, приведени от Паркинсон, са резултат от тънкото наблюдение на автора и са взети от действителността“ — пишат журналистите на в. „Обзървър“.
Книгата съдържа относително самостоятелни теми-глави, написани със свеж английски хумор, ирония и остроумие. Ето някои от тях с названия и кратки обяснения:
Главата за „Нарастващата пирамида“ разяснява защо хората с чиновническа психика са склонни към бързо размножаване.
Главата за „Висшите финанси или законът за Нищожността“ обяснява защо, когато се гласува сума за атомен реактор от 10 милиона долара, експертният съвет изразходва по-малко време, отколкото когато гласува сума за 2350 долара за построяването на навес за велосипеди.
В главата „Коефициент на неефикасност“ се изтъква как неефикасността на английския кабинет е растяла пропорционално на броя на членовете му.
В главата за „Принципите на кадровия подбор“ е казано как английската благородническа титла, произход и материално състояние определят кандидата за дадена служба.
Тук трябва да изтъкнем, че въпреки шеговито-памфлетния характер, трудът на проф. Паркинсон поставя твърде важни проблеми из областта на организацията и управлението на големи стопански системи. Към това се отнасят по-специално въпросът за вземане на оптимално ръководно решение — извънредно важен фактор за ефикасността на всяко стопанско предприятие. Ето защо „Законът на Парксинсон“ се изучава и се цитира в почти всички курсове за подготовка на управленчески кадри на Запад.
Наистина иронията на проф. Паркинсон е насочена пряко против бюрокрацията в Англия, но правилата на „закона“ и изводите се отнасят до голяма степен и до бюрокрацията, съществуваща и в други страни.
Д-р Прокш, един от директорите на концерна „Круп“, в една своя лекция в Комитета по техническия прогрес в София, цитирайки Паркинсоновия закон, изтъкна стремежа на фирмата да намали броя на управленческия си персонал, да опрости работите му, за да го направи по-ефикасен и по-динамичен.
Добре е известно, че нашата нова система на ръководство на стопанството има за главна цел да повиши ефективността и рентабилността на всяка организация, което в крайна сметка означава печалба не за един или неколцина капиталисти, а за целокупното народно стопанство, за целия народ. И именно в това отношение социалистическата система предлага безкрайни възможности за усъвършенствуване.
Н. Р. България постигна в годините след 9.IX.1944 г. огромни успехи в социалистическото строителство и в икономическото развитие на страната. Все пак обаче и у нас има още остатъци от буржоазната психология и буржоазното бюрократично отношение към редица проблеми, възникващи в икономиката, които пречат на нашия бърз възход към комунизма.
Партията и правителството насочват към решително подобряване на управлението на нашето общество и на нашата икономика. В решенията на пленума на ЦК на БКП през месец юли 1968 година се казва: „Необходимо е да се възпитават тружениците, заети в управленческия апарат, бързо да реагират на новите явления и тенденции в живота; да проявяват инициатива и да поемат отговорност за извършваната работа; да овладяват съвременното изкуство и наука за управлението; последователно да прилагат съвременните научни методи на ръководство и управление, да се борят срещу проявите на бюрократизъм, бездушие, безотговорност, презастраховане, приспособяване и други остатъци от миналото. Да се подобри начинът на привличане и назначаване на кадри в апарата на държавното управление, да се провежда линия на рационално намаляване на апарата на управление и управленческите разходи“.1
1
Вж. „Основни насоки за по-нататъшното развитие на системата на управление на нашето общество“. Решение на пленума на ЦК на БКП, състоял се на 24, 25 и 26 юли 1968 г., изд. на БКП, София, стр. 36.