Нормалният ход на събитията показва, че на човек, направил значителен принос в науката, настойчиво предлагат средства за разширение на изследванията. И именно това се случи с д-р Въобще-Изобщов, блестящия асистент на проф. Хенри Ментусоу. Нима може да се забрави неговата реч, произнесена на заседанието на Американската федерация по клинически изследвания през 1948 г. Според неговите теории художниците, създаващи съвременната абстрактна живопис, обикновено страдат от далтонизъм, а в отделни случаи от слабоумие. С това той си създаде репутация и фондът „На теб — на мен“ побърза щедро да субсидира по-нататъшната му работа. Изобщов беше помолен да изясни действително ли композиторите, съчиняващи танцова музика за младежта, нямат музикален слух (както подозираше професор Ментусоу, или те просто са психически недоразвити), мнение, към което беше склонен сам Въобще-Изобщов. Това беше грандиозен проект. Сектор А бе предназначен за работа с художниците, страдащи от цветна слепота, а сектор Б — за изследване на умствено непълноценните джазмени. След това на доктор Изобщов се наложи да се занимава с организация на работата на своя персонал, наброяващ 432 души, от които 138 имаха медицинска или научна квалификация, 214 имаха средно и висше техническо образование, 80 бяха наети за канцеларска работа. Е, а това, че сам доктор Изобщов се лиши от възможността да се занимава с научна работа е очевидно. Но малко хора разбират, че по този път те се лишават също и от възможността да ръководят нечия научна работа. Те ще губят цялото си време за проблемите на рационалното използуване на работните помещения, ще се занимават с техниката на безопасността, със съставяне на графика за отпуските, уреждане на работната заплата и т.н., и пр.
А в същност подбудата за последното откритие на д-р Изобщов беше необходимото повишение на заплатите. Каква е същността на този всеобщо познат проблем. Хора с научно-техническа или медицинска квалификация по начало се приемат като равностойни в научно-изследователското поприще. Затова най-често им предлагат еднакви заплати. Нивелацията обаче не трае за дълго. Тези с научна медицинска квалификация започват да изтъкват, че са по-зле платени от лекарите на свободна практика. „Никой — твърдят те — не трябва да бъде подценяван, когато работи научна тема.“ Те предлагат 20 процента по-високи заплати от другите научни работници при равно старшинство. „Но защо, питат другите научни работници — именно ние да бъдем с по-ниски заплати, когато вършим същата работа; и защо по-ниски от тези на колегите в производството?“
Тази дискусия погълна по-голяма част от времето на д-р Изобщов в периода от 1948 г. насам. Защо? Защото всички участвуващи в тази история са хора, посветени на науката. Те са последните в света, които ще предадат фронта за разлики в заплатите. И какво е все пак — ще попитате вие — откритието на д-р Изобщов? То е следното: медицинските работници блъскат цял живот не за пари, а за преходната слава.
Да предположим, че нивото на заплатите на целия висококвалифициран щаб от сътрудници на Изобщов е около 8000 долара за година56. На Министерството на труда следователно се предлагат два варианта. Вариант А им осигурява 10 000 долара годишно начиная от следващия януари. Вариант Б осигурява на персонала с медицинска квалификация 9000 долара, а на другите видове научни работници — 8500 долара. С лице към тези варианти медицинският щаб единодушно ще избере ВАРИАНТ Б, предпочитайки по-малкото повишение на заплата пред класовата разлика. А останалите научни работници? Вместо да приемат вариант Б, те предпочитат да се запази съществуващото ниво на заплати. Това откритие хвърля голямо количество светлина върху значението на термина „посветени на науката“.
56
Жизненият минимум в САЩ, според изчисленията на комитета Хелер, е над 4000 долара за година. Под този минимум три или четиричленно семейство практически гладува. Виж. „Америка, в която живях“. В. И. Терешченко, Н. С. на ОФ 1967 г.