Страшната конкуренция в капиталистическите страни допринася в някои отношения за бързото и оперативно разрешаване на производствените проблеми. Заедно с това обаче капиталистическата система ражда и тежка бюрокрация, която трудно се вижда отвън.
На пръв поглед много капиталистически предприятия са добре организирани и работят ефективно. Ефективно, но за кого? Частното присвояване на печалбата, пазар в хаоса, на който по-силният изяжда по-слабия, довежда постепенно до натрупване на богатствата във все по-ограничен брой ръце. „Големият бизнес“ се враства с държавния апарат и създава бюрократична машина, която управлява националната икономика в свой интерес. Оттук нататък „Големият бизнес“ съвсем лесно прекрачва националните граници, става нападателен и нагъл в международен мащаб. Той не се колебае в своите колониални и неоколониални цели и дори прибягва до военни средства, ако е сигурен в печалбата си. Това е той, държавно-монополистичен капитализъм, чисто превръщане в империализъм, предвиди гениално Ленин.
Може би, като професор по история, самият Паркинсон, в един друг свой труд, идва съвсем близко до тези изводи: „За получаването на печалбите съществуват граници и злините се умножават, когато тези граници не се зачитат. При все това тенденцията да се прекрачат границите изглежда, че е универсална, глобална и всичко друго, но не и приемлива. Ясно е, че нарастването на печалбите се управлява от някакъв закон.“
На капиталистическата държавна администрация, която проф. Паркинсон нарича „бюрокрация на приходите“ е „присъщо безразборно (хаотично) мислене, което води до разхищения и често — разхищения в колосален порядък“.
Стопанските системи на социалистическите страни имат най-голяма и то реална възможност да се отърсят от всякакви форми на назадничавата бюрокрация. Този процес сега е в пълен ход. Търси се най-правилното съчетание между предимствата на централизирано планиране и стопанската самостоятелност и самозадоволяване на отделните предприятия. Основните принципи на социализма позволяват да се разработи и да се приложи бъдещата обща теория за по-оптималната организация на цялото стопанство. При капитализма това е невъзможно. Обществената собственост на средствата за производство и общественото им присвояване при социализма са великото предимство на нашия строй пред капитализма. Това позволява на нашата система да се развива и самоусъвършенствува практически до безкрайност.
Може би любознателният читател е намерил в тази книжка полезни неща, които ще допринесат за това съвършенство.
Инж. СТ. СТ. КЕРВАНБАШИЕВ
Сирил Норткот Паркинсон
Роден през 1909 година, проф. С. Н. Паркинсон произхожда от Бърналд Касъл — графство Дърхям — Англия. Получил е образованието си в училището Св. Петър (департамента Йорк) и след това в университетите в Кембридж и Лондон. После се е занимавал с разнообразна дейност: бил е художник, учител, военнослужещ, журналист и писател. Известно време е бил член на научното дружество на Емануел Колидж-Кембридж, след това е бил професор по история в университета в Малая — от 1950–1958 г. След това е преподавател в Харвардското училище — шата Илинойс (САЩ) и в Калифорнийския университет в Бъркели (близо до Сан Франциско.)
Той твърди, че първият си урок по администрация е научил през време на служенето си в Генералния щаб на войската през време на Втората световна война.
Изглежда обаче, че съчетаването на трите служби, на които е бил, са му дали материалите, върху които той изгражда знаменитите свои „закони“.
Проф. Паркинсон е автор на десетина исторически и политикоикономически трудове, като: „Търговията в източните морета“, „Възходът на пристанището Ливерпул“, „Еволюция на политическата мисъл“.
Най-широка популярност обаче получиха неговите три „закона“: 1. „Законът на Паркинсон — или по следите на прогреса“; 2. „Законът и печалбите“; 3. „Закон на Паркинсон № 3“. Напоследък „Литературная газета“ съобщи, че е излязъл четвъртият — „Закон на Мисис Паркинсон“.
Проф. Паркинсон има пет деца и живее на остров Гурнси от Нормандските острови. Често обаче напуска острова, за да пътува из Европа и Азия.