Ето съответните статистически данни
год. 1965 1939 1943 1947 1954
щат 372 450 817 1139 1661
Преди да покажем каква е степента на нарастването трябва да отбележим, че функциите на това министерство съвсем не бяха постоянни през тези двадесет години. Между 1935 г. и 1939 г. колониалните територии не се измениха много по площ и население. Те намаляха значително до 1943 г., тъй като някои области се намираха във вражески ръце. Увеличиха се отново през 1947 г., но оттогава насам непрекъснато от година на година намаляват, тъй като една след друга колониите постигат самоуправление. Близко до ума е да се предположи, че тези изменения в границите на империята ще се отразят върху размера на централната администрация. Но един поглед върху цифрите е достатъчен да ни убеди, че щатните списъци показват само съответните етапи на едно неизбежно нарастване. А това нарастване, въпреки че е свързано с подобни явления, наблюдавани в другите министерства, няма нищо общо с размера или дори съществуването на империята. Какъв е процентът на това нарастване? За целта трябва да не отдаваме необходимото значение на бързото увеличение на щата, което съпровождаше намаляването на работите на това министерство по време на Втората световна война. По-скоро би трябвало да отбележим мирновременния темп на увеличение: над 5.24 процента годишно между 1935 и 1939 г. и 6.55 процента между 1947 и 1954 г. Това представлява средно увеличение от 5.89% за година, което забележително наподобява процента на увеличението на щата в Министерството на Марината между 1914 и 1928 г. — 5.6%.
По-нататъшен подробен статистически анализ на министерските щатове би бил неуместен за труд като този. Въпреки това, надяваме се да достигнем до някакви опитни резултати относно времето, което изтича от встъпването в длъжност на даден чиновник и последващите назначения на неговите двама или повече помощници.
Като работим върху чистия проблем за увеличаване на щата, всички наши изследвания по-нататък сочат едно средно нарастване от 5.75 процента за година. Сега, след като този факт е вече установен, става възможно формулирането на Закона на Паркинсон чрез математически израз.
Във всяко административно ведомство (освен по време на война) нарастването на щата се очаква да следва формулата:
— К е числото на служителите, които търсят повишение чрез назначаване на подчинени;
— L представлява разликата между годините от встъпване в длъжност до пенсионирането;
— m е броят на човекочасовете, посветени за отговор на докладни записки вътре във ведомството;
— n е числото на действуващите единици, които се намират в административно подчинение;
— х ще бъде числото на нови щатове, което се иска всяка година;
Математиците, разбира се, ще установят, че за да се намери процентното нарастване, трябва да се умножи X на 100 и след това да се раздели на общите щатни бройки от миналата година. По такъв начин получаваме:
където у представлява общия брой на щатовете в началото.
Тази стойност ще варира неизменно между 5.17% и 5.56%, независимо от всякакво изменение в количеството на работата, която ще се върши (ако въобще има работа).
Откритието на тази формула и на общите принципи, върху които тя почива, естествено няма политическа стойност. Никакъв опит не е направен да се установи дали ведомствата са длъжни да растат по големина.
Онези, които смятат, че такова нарастване е необходимо, за да съществува пълна заетост на работна ръка, имат право на свое мнение. Онези, които се съмняват в стабилността на икономика, основаваща се върху прехвърляне на докладни записки от един на друг също имат право на свое мнение. Вероятно ще бъде прибързано да се домогваме на този етап до някакво вникване в качественото съотношение между тези, които администрират, и администрираните. При все това, допусне ли се, че съществува едно оптимално съотношение, скоро ще стане възможно да се докаже чрез формула колко години трябва да минат, докато това съотношение се достигне в дадено общество. Предсказването на такъв резултат също няма да има политико-икономическа стойност, нито пък може винаги да се твърди, че Законът на Паркинсон е чисто научно и теоретическо откритие, неприложимо към днешната социална практика. Работата на ботаника не е собственоръчно да изкоренява плевелите. Достатъчно е той да ни покаже колко бързо те растат.