Глава II Съкратеният списък
Проблемът, пред който постоянно е изправена днешната администрация, било в сферата на управлението на страната или в областта на промишлеността, е подборът на кадрите. Неумолимото действие на Закона на Паркинсон предизвиква непрекъснатото назначаване на нови лица и винаги възниква въпросът, как да се избере подходящият кандидат от тези, които са се представили. Като уточним принципите, въз основа на които трябва да се извършва изборът, ние ще разгледаме поотделно методите, прилагани в миналото, както и тези, използувани в днешно време.
Методите от миналото, които все още се прилагат, се разделят на две категории: британски и китайски. И едните, и другите заслужават внимателно разглеждане, дори само поради факта, че те очевидно са били прилагани много по-успешно от който и да е метод, смятан за модерен в днешно време. Съгласно британския метод (стар модел) провеждало се е едно интервю, при което кандидатът е трябвало да изяви самоличността си. Той обикновено е бил изправен пред неколцина възрастни джентълмени, насядали около махагонова маса, които най-напред запитват за името му. Да предположим, че кандидатът отговаря: „Джон Сеймър“. Един от джентълмените ще каже тогава: „Да сте някакъв роднина на Съмърсетския дук?“8. На този въпрос кандидатът най-вероятно би отговорил: „Не, сър“. Тогава Друг джентълмен ще каже: „В такъв случай може би имате роднински връзки с уотмистърския епископ.“ Ако кандидатът каже отново „Не сър“, трети джентълмен ще попита отчаяно „Тогава на кого сте роднина?“ В случай че кандидатът каже: „Ами баща ми е търговец на риба в с. Евтиново“, тогава срещата практически е приключена. Членовете на комисията разменят многозначителни погледи, един от тях ще натисне звънеца, а друг ще каже на лакея: „Изхвърлете тази личност“. По този начин едно от имената в списъка може да се зачеркне без по-нататъшни разисквания. Да предположим, че следващият кандидат е Хенри Молиню, племенник на Софтънския граф.9 Изгледите му за назначение остават твърде големи до идването на Джордж Хауърд, който се оказва внук на Норфолския херцог. Комисията не среща никакви затруднения, докато не се наложи да се преценят правата за предимство между третия син на един баронет и втория, но незаконен син на един виконт. При такъв проблем обаче те могат да направят справка в „Книгата за предимства между титлите“.10 Така изборът е направен и често е възможно най-правилният.
Вариантът на английския метод (стар модел), възприет от Британското адмиралтейство, се различава само по ограничения си обхват. Съветът на адмиралите не се влияе от титуловани роднини като такива; това, което те търсят, са връзките на кандидата с висши чинове от войската и флотата. Идеалният кандидат би отговорил на втория въпрос на комисията така: „Да, адмирал Паркър е мой чичо. Баща ми е капитан Фоли (Перушанов)11, а дядо ми е комендант Фоли. Бащата на майка ми е адмирал Харди, а комендант Харди (Храбров) ми е вуйчо. Най-старият ми брат е лейтенант в Кралската Марина, другият ми брат е кадет в Дортмут, а по-малкият ми брат носи моряшки костюм.“ „Аха! — ще каже старият адмирал, а какво насочи избора ви към флота?“ Отговорът на този въпрос обаче едва ли има някакво значение, тъй като присъствуващият протоколчик вече го е отбелязал като годен. Когато се наложи да се прави избор между двама кандидати, и двамата еднакво годни по произход, някой от членовете на съвета изведнъж ще попита: „Какъв беше номерът на таксито, с което дойдохте?“ Кандидатът, който каже: „Дойдох с автобус“, се отхвърля, а така също и този, който честно каже истината: „Не знам“. Само кандидатът, който каже: „Номер 2351“ (лъжейки) се приема незабавно на служба като момче с инициатива. Този метод често дава превъзходни резултати.
Британският метод (нов модел) бе създаден към края на 19 век, като по-пригоден за една демократична страна. Кадровата комисия ще попита бързо: „Къде сте учили?“ и според случая ще получи отговор: „В Хероу, Хейлбъри или Ръгби“.12 Следващият неизменен въпрос е: „Какво спортувате?“ Обещаващият кандидат би трябвало да отговори: „Играл съм тенис в националния отбор на Англия, крикет в отбора на Йоркшър, ръгби в отбора на Харлкуинс и хандбал в отбора на Уинчестер.“ Тогава следващият въпрос ще бъде „А поло играете ли?“ — Той се задава, за да се предпази кандидатът от високо самомнение. Разбира се, и без да играе поло той заслужава да се има пред вид. Напротив, много малко време се отделя на кандидата, който признава, че е получил образованието си в Уигълуърт. „Къде“? — ще попита учудено председателят на комисията, а след като името се повтори, ще добави: „Къде се намира това?“ и разочаровано ще въздъхне: „О, в Ланкашър“.13 Само проформа някой от присъствуващите може да попита: „Какво спортувате?“ Обаче отговорът „Тенис на маса за отбора на Уиган, колоездене за Блекпул и билярд за отбора на Уугълуърт“, окончателно ще изличи името му от списъка. Дори може да се чуе някой да мърмори, че има хора, които нарочно губят времето на комисията. Тук отново имаме работа с метод, дал добри резултати.
7
Кадровият „подбор“ на английските менажери е доразвит в другия труд на проф. Паркинсон „Закон на Паркинсон № 3“, в-к „Студентска трибуна“ 1968–1969 г. бр. 19–39.
8
Сеймърс — фамилия от рицарско потекло, която придобива голямо влияние в графството Съмърсет чрез женитбата на сър Роджер Сеймър за наследницата на лорд Бючамт през 14 в (б.ред).
9
Благородническа фамилия, водеща началото си от незаконните деца на Джон Бюфорт (1404–1444 г.) (б.ред.).
10
Специална книга, в която се регламентират правата на различните титуловани особи в Англия.
12
Хероу — прочуто училище, основано 1571 г. В него са учили Лорд Байрон, Роберт Пиил и др. видни англичани. Ръгби — прочуто училище в едноименния град, основано 1567 г., където богатите изпращат децата си.
13
Най-многолюдната работническа област (графство) в Англия, оформена административно много късно. Тук са работническо-промишлените центрове Манчестер, Ливерпул и др. (б.ред.).