Китайският метод (стар модел) някога е бил изпитан толкова масово от другите народи, че малцина са знаели за китайския му произход. Този метод се състои в конкурсен писмен изпит. В Китай, при царуването на династията Мин, по-обещаващите студенти са се явявали на изпит, който се е състоял всеки три години в провинциите. Той се е провеждал на три сесии, всяка от по три дни. При първата сесия кандидатът е трябвало да напише три есета и да съчини стихотворение от осем куплета. През време на втората сесия той трябва да напише пет есета на някаква класическа тема, а при третата сесия той написва пет есета върху изкуството да се управлява. След това класиралите се кандидати (може би около 2%) се явяват на финалния изпит в императорската столица. Този изпит е имал само една сесия, където кандидатът е трябвало да напише едно есе върху някой проблем от текущата политика. Повечето от показалите добър успех са били допускани до административни длъжности, като получилият най-висока оценка е бил предназначен за правителствени постове. Тази система е дала доста добри резултати.
Китайската система е била проучвана от европейците между 1815 г. и 1830 г. и е била възприета от английската Източноиндийска компания през 1832 г. Ефективността на методиката е била изследвана от една комисия през 1854 г., възглавявана от Маколи.14 В резултат на това системата на състезателните изпити е била възприета за британските държавни служби от 1855 г. насам. Съществена черта на китайските изпити е бил техният литературен облик. Текстът се е отнасял до познанията на класиката, способността да се пише елегантно (стихове и проза) и показаната издръжливост до края на конкурса. Всички тези характерни особености на изпитите били добросъвестно отбелязани в доклада на Тревелиан-Норткот15, а след това приложени в системата, за чието създаване той толкова много допринесе. Възприето бе становището (несъмнено правилно), че познанията в класиката и литературните способности биха направили всеки кандидат подходящ за какъвто и да е административен пост. Прието бе, че научното образование прави кандидата негоден за нищо освен, може би, за научна работа. В края на краищата добре известно е, че фактически е невъзможно да се класират по успех хора, които са били изпитвани по различни предмети. Тъй като на практика е твърде трудно да се определи дали един кандидат е по-добре по геология, отколкото друг по физика, то най-удобното е и двамата да се отхвърлят като безполезни. Когато всички кандидати трябва да пишат стихове на старогръцки или латински, то тогава е сравнително по-лесно да се определи кое стихотворение е най-доброто. И така хората, подбрани въз основа на техните познания по класическите езици и литература, се изпращаха да управляват Индия. Тези, които получаваха по-ниски оценки, се задържаха да управляват Англия. Онези с още по-ниски оценки се отхвърляха напълно или пък се пращаха в колониите.
Въпреки че би било съвсем неправилно да се окачествява тази система като пълна неудача, все пак никой не би могъл да твърди, че тя е достигнала успеха на описаните преди това системи. Първо на първо, няма никаква гаранция, че кандидатът с най-висока оценка ще бъде с всичкия си, както се оказва понякога. Освен това писането на стихове на старогръцки може да се окаже единственото постижение, което някои кандидати някога са имали или изобщо ще имат. Зарегистрирани са случаи, когато на изпита успелият кандидат е бил заместен от друг и после, когато се е налагало да пише старогръцки стихове, се е оказвало, че назначеното лице изобщо не притежава такава способност. Ето защо подборът на кандидатите чрез такъв състезателен изпит никога не е имал повече от съвсем умерен успех.
Каквито и да са недостатъците му, обаче писменият състезателен изпит дал положително по-добри резултати от всички методи, изпробвани оттогава насам. Същността на модерните методи представлява оценката на интелигентността чрез психологичното интервю. Слабостта на изпита по интелигентност се крие в това, че високи бележки могат да получат кандидати, които после се оказват практически неграмотни. Такъв кандидат изразходва толкова много време за усвояване на изкуството да бъде подлаган на изпита, че не му остава време за нищо друго. Психологическият изпит се е превърнал днес в така нареченото „изтезание при домашна обстановка“. Кандидатите прекарват един приятен „уикенд“ (седмична почивка) под наблюдение на експерти. Когато някой от тях се спъне в изтривалката на входната врата и изрече „по дяволите“, тогава лицата, натоварени с провеждането на този изпит, които дебнат някъде отзад, отварят светкавично бележниците си и надраскват: „Лоша координация на движенията, липса на самоконтрол.“
14
Виден английски историк и държавник (1800–1859), написал труда „Върху образованието на Индия“ (б.ред.).
15
Тревелиан, Чарлз, британски администратор в Индия. След завръщането си в Англия, 1838 г., той е бил помощник държавен секретар по финансите. Заедно със сър Стафорд Норткот е написал знаменития труд „Организация на постоянната държавна администрация“, с който се полагат основите на организация на административните служби в Англия (б.ред.).