— Положителна, ако такова нещо е възможно при неговата подчертана безупречност. Бърти, не си ли усещал някога в миналото, че ако Огъстъс има недостатък, това е тенденцията му към известна плахост?
Схванах мисълта й.
— О, а, да, разбира се, определено. — Сетих се как Джийвс нарича Гъси.
— Плахо цветенце, а?
— Точно така, Бърти. Виждам, че добре познаваш великия поет Шели.
— Не може да бъде!
— Точно за такъв съм го приемала винаги — плахо цветенце, непригодно за суровия и груб живот. Но напоследък, по-точно през последната седмица, той демонстрира, наред с прекрасния си сладурест унес, сила на характера, каквато не бях подозирала, че притежава. Сякаш напълно е изгубил свенливостта си.
— Знаеш ли, че си права! — възкликнах аз, озарен от внезапен спомен. — Точно така. Та той, кажи-речи, произнесе цяла реч на споменатата вечеря, и при това не лоша. Нещо повече…
Прехапах си езика. За една бройка да изтърся, че нещо повече — беше я произнесъл от началото до края на портокалов сок, а не както в случая с раздаването на наградите в Маркет Снодсбъри, надрусан, макар и без да знае, с щедри количества алкохолни стимуланти, плискащи се на воля из организма му. Овреме се усетих обаче, че подобно изказване ще е крайно неуместно. Излагацията му в Маркет Снодсбъри несъмнено беше факт, който възлюбената му би искала да забрави час по-скоро.
— Представи си, днес сутринта той твърде остро се сопна на Родерик Споуд — продължи тя.
— Не думай!
— Самата истина. Двамата спореха за нещо и Огъстъс го изпрати да си проветри мозъка.
— Хм — казах аз.
Естествено, не й повярвах дори за секунда. Искам да кажа, че… Родерик Споуд все пак е човек, който дори в легнало положение би накарал всеки борец тежка категория да се замисли и да си мери думите. Подобно поведение спрямо него беше немислимо.
Разбира се, знаех какво става. Тя се опитваше да даде на приятеля си едно рамо и като всички представителки на нежния пол нямаше мяра. Забелязал съм същото поведение у млади съпруги, когато се мъчат да те подхлъзнат, че Хърбърт или Джордж притежава скрити дълбини, които един празноглав и ограничен наблюдател би могъл да не забележи. В подобни случаи жените традиционно се оливат.
Спомням си как веднъж госпожа Бинго Литъл, малко след сватбата, сподели с мен колко поетично се бил изразил за залеза Бинго, и това при положение, че всички ние, неговите най-близки съратници, прекрасно знаем, че старият тиквеник през живота си не е вдигал очи към залеза, или ако по недоглеждане е забелязал това природно явление, то е било само за да изтъкне, че му напомня за добре опечен бифтек.
Все пак човек не може току-така да нарече едно момиче в очите лъжкиня, тъй че се задоволих с тактичното „Хм!“
— Това бе единственото, което го делеше от самото съвършенство. Бърти, понякога се питам достойна ли съм за такава рядко срещана възвишена душа.
— О, на твое място не бих си блъскал главата с такива глупости — сърдечно откликнах аз. — Достойна си, разбира се.
— Колко мило, че го казваш.
— Нищо подобно. Двамата си подхождате като свинско и кисело зеле. За всеки е видно, че сте… как се казва… лика-прилика. Познавам Гъси от дете и де да ми даваха по една лира всеки път, когато ми е минавало през ума, че неговото момиче трябва да е досущ като теб.
— Наистина ли?
— И още как. А когато се запознах с теб, си рекох: „Ето я! Това е тя!“ Та кога е сватбата?
— На двайсет и трети.
— Бих избързал на ваше място.
— Мислиш ли?
— Определено. Претупайте я набързо, за да снемете от себе си грижите около нея. Едно момиче не може да се омъжи твърде рано за мъж като Гъси. Знаменито момче. Чудесно момче. Никога не съм срещал момче, което да уважавам повече. Хора като Гъси се раждат рядко. Сочен екземпляр.
Тя протегна ръка, вкопчи се в дланта ми и я стисна. Естествено, усещането беше гнусно, но човек трябва да търпи и лошото наред с доброто.
— Ах, Бърти! Колко си великодушен!
— Не, не. Просто говоря каквото мисля.
— Толкова съм щастлива, че… всичко това… не пречи на дружбата ти с Огъстъс.
— В никакъв случай.
— Толкова мъже в твоето положение биха се озлобили.
— Защото са магарета.
— Но ти си прекалено издигнат за това. Въпреки всичко си в състояние да говориш с топлота за него.
— Че защо не? — учудих се аз.
— Милият Бърти!
С тази весела нотка се разделихме — тя отиде да изпълнява някаква домакинска мисия, а аз се зареях към гостната да пийна глътка чай. Самата тя не пиеше чай, защото пазеше някаква диета.