Стоеше със зейнала уста досущ като мен пред преподобния Обри Ъпджон в гореописания случай. Изражението му почти съвпадаше с изражението, което веднъж засякох на лицето на една екзотична риба в Кралския аквариум в Монако.
— Не съм и помислил за това!
— Крайно време е да започнеш.
— О, нещастен аз!
— Да.
— О, мъко моя!
— Точно така.
— О, пресвета лельо!
— Ти го каза.
Придвижи се като сомнамбул до масичката с чая и заръфа изстинала кифла. Очите му, когато срещнаха моите, бяха подчертано оцъклени.
— Какво според теб ще стане, ако старият Басет наистина намери тефтерчето?
Отговорът хич не ме затрудни.
— Ще видиш сватба на мукавей.
— Не думай.
— Ще думам, и още как.
— Задави се с кифлата.
— Как иначе? — продължих аз. — Нали сам ми каза, че никога не е бил очарован от теб като бъдещ зет? Прочитането на тефтерчето едва ли ще предизвика положителна промяна. Един поглед върху съдържанието му ще е достатъчен да отмени поръчката за сватбената торта и да заяви на Мадлин, че ще се омъжи за теб само през трупа му. А тя не е от момичетата, които въстават срещу Родителя.
— О, нещастен аз!
— И все пак на твое място, старче, не бих се притеснявал от това — опитах се да му изтъкна положителната страна на въпроса, — защото много преди то да се случи, Споуд ще ти е извил врата.
Гъси захапа апатично нова кифла.
— Бърти, това е ужасно.
— Положението не е розово.
— Затънах в смрадлива кал.
— До уши.
— Какво да правя?
— Не знам.
— Не можеш ли да измислиш нещо?
— Не мога. Нека разчитаме на помощ свише.
— От Джийвс ли?
Поклатих китарата.
— В този случай дори Джийвс е безсилен. Въпросът се свежда до намирането на тефтерчето и възстановяването на собствеността ти над него, преди да е попаднало в ноктите на стария Басет. В името на всичко свято, защо не го държа заключено някъде?
— Не можех. Трябваше да ми е подръка, за да записвам нови попълнения. Не знаех кога ще ме осени вдъхновението.
— Сигурен ли си, че си го носил във вътрешния джоб?
— Напълно.
— Да не е случайно в стаята ти?
— Не. За по-сигурно винаги го носех със себе си.
— А, за по-сигурно! Разбирам.
— Освен това, както вече казах, имах постоянна нужда от него. Опитвам се да се сетя кога го видях за последен път. Чакай, чакай, започва да ми изплува. Да, спомних си. До помпата.
— Каква помпа?
— В двора на конюшнята, където пълнят кофите с вода за конете. Да, точно там го видях за последен път вчера преди обяд. Извадих го да впиша наблюденията си за начина, по който сър Уоткин мляска на закуска, и тъкмо бях завършил критиката си, когато видях Стефани Бинг и извадих мушицата от окото й. Бърти! — изквича той и млъкна. В очилата му грейна особена светлина. Удари с юмрук по масата. Глупаво магаре. Би трябвало да предвиди, че ще обърне млякото. — Бърти, сетих се нещо. Сякаш завеса падна от очите ми и разкри всичко. Възстанових си цялата сцена. Извадих тефтерчето и вписах мляскането на овесената каша. След това го върнах във вътрешния джоб. Там, където държа носната си кърпа.
— Е, и?
— Където държа носната си кърпа — многозначително повтори той. — Не разбираш ли? Размърдай мозъка си, човече. Кое е първото нещо, което правиш, като видиш момиче, в чието око е влязла мушица?
Ахнах.
— Посягам към носната си кърпа!
— Точно така. След това я изваждаш и премахваш мушицата с ъгълчето й. А ако до кърпата има малко, подвързано с кафява кожа тефтерче…
— То пада…
— … на земята…
— … незнайно къде.
— Знайно къде. Тъкмо там е въпросът. Мога да те заведа на мястото.
За секунда се ободрих, но скоро песимизмът ми предяви права над трона си.
— Вчера преди обяд ли каза? Значи някой вече да го е намерил.
— Точно това щях да ти обясня. Спомних си още нещо. Веднага след като се справих с мушицата, чух Стефани да казва: „Я, какво е това?“ и я видях да се навежда и да вдига нещо. Не обърнах внимание, защото в същия миг зърнах Мадлин. Стоеше на входа на конюшнята с подчертано хладно изражение. Длъжен съм да спомена, че докато вадех мушицата, ми се наложи да уловя Стефани за брадичката, за да не мърда с глава.
— Естествено.
— Много е съществено в подобни случаи.
— Определено.
— Ако главата не е неподвижна, не можеш да направиш нищо. Опитах се да изтъкна това пред Мадлин, но тя не пожела да ме изслуша. Обърна ми гръб и си тръгна, а аз я последвах. Едва тази сутрин успях да изложа фактите пред нея и да я накарам да приеме обясненията ми. Междувременно бях напълно забравил инцидента с навеждането на Стефани и вдигането на нещо. Струва ми се очевидно, че в момента тефтерчето се намира у младата Бинг.