— С каква цел?
— За да им разклатиш самочувствието, тъпчо. Да посееш в душите им съмнения и опасения и да ги принудиш да свалят цената. Колкото по-евтино купува Том, толкова по-слънчево е настроението му. А аз го искам преливащ от доволство, защото, ако успея да подпиша договор с Грайндъл за романа с продължения, ще бъда принудена да го врънкам за многонулева сума. Цените, които днешните авторки искат за писанията си, са срам и позор. Тъй че тръгвай веднага и започвай да клатиш неодобрително глава над кравата.
Винаги съм се стремял да бъда слънчев лъч в съществуванието на свестните си лели, ала в случая бях принуден на стъпка, която Джийвс нарича nolle prosequi1. Въздействието на утринните му смески е самото вълшебство, но уви, дори след тях човек не е в състояние да си кандилка тиквата.
— Не мога да клатя глава. Не и днес.
Втренчи се в мен с осъдително потрепване на дясната вежда.
— А, значи такава била работата. Е, щом мерзките ти злоупотреби с алкохол толкова ти пречат да подруснеш глава, надявам се поне да си способен на едно свиване на устни.
— Виж, това го мога.
— Тогава действай. И не забравяй рязко да поемеш дъх и да го задържиш. Опитай и да цъкнеш с език. А, да, спомени, че ти прилича на холандски модернизъм.
— Защо?
— Не знам. Очевидно това е нещо, което сметаниерите във форма на крава в никой случай не бива да бъдат.
Помълча и очите й обходиха лицето ми на престоял на топло труп.
— Значи снощи си мяучил по керемидите, палавнико. Странно, всеки път, когато те видя, ти си в процес на все по-бавна реанимация след някакво блудничество. Спираш ли изобщо да пиеш? Поне докато спиш.
Възразих срещу подобна въпиюща несправедливост.
— Много грешиш, роднино. Аз съм човек с крайно въздържана глътка, като се изключат специалните поводи за пиршества. Два коктейла, чашка вино с вечерята и евентуално коняк с кафето — това е Бъртрам Устър. Но снощи дадох малък ергенски гуляй в чест на Гъси Финк-Нотъл.
— А, тъй значи. — Изкикоти се малко по-гръмко, отколкото бе полезно за крехкото състояние на организма ми, но тя е от жените, които, когато се веселят, не мирясват, докато от тавана не се посипе мазилка. — Спинк-Ботъл, а? Бог да го благослови! Как е този стар поклонник на тритоните?
— В доста дяволито настроение.
— Държа ли реч на оргията?
— За мое изумление — да. Очаквах отказ, гарниран с изчервяване. Но не. Пихме за негово здраве, а той се изправи на крака, хладен като краставичка, както би се изразил Анатол, и ни омая с красноречието си.
— Предполагам, че е бил по-къркан от коледно прасе.
— Нищо подобно. Беше оскърбително трезвен.
— Е, това е приятна новост.
Потънахме в замислено мълчание. И двамата си спомняхме за летния следобед в имението й в Уърстършир, когато Гъси, мотан до козирката, произнесе слово пред невръстните дечица от началното училище в Маркет Снодсбъри по случай раздаването на годишните награди.
Когато започвам да разправям някоя история, никога не знам дали вече не съм я разказал и затова не съм наясно какви подробности да включа. Това е проблем, който трябва да се разглежда всестранно. Например, ако в дадения случай реша, че публиката ми знае всичко за Гъси Финк-Нотъл и продължа весело напред, онези мои слушатели, които не са следили жадно думите ми от самото начало, могат да останат в пълно неведение. От друга страна, ако преди да пристъпя към същността на въпроса, опиша жизнения му път в осем тома, други ще започнат да не сдържат прозявките си и да мърморят: „Стари работи. Карай нататък.“
Предполагам, че единственият изход е да изложа основните факти възможно най-сбито, с оглед на първата част от аудиторията, като същевременно махна извинително с ръка на втората, с което да й подскажа да се позабавлява сама минута-две, докато мина към същината на разказа.
Та този Гъси е стара моя дружка с лице на моруна, която при достигане на зрялата си възраст се погреба в дълбоката провинция и изцяло се отдаде на изучаването на тритоните. Държеше малките създания в стъклени аквариуми и неотлъчно наблюдаваше нравите и обичаите им.
Ако го наречете закоравял отшелник, няма да сбъркате. По всички правила на аритметиката едва ли бихте намерили по-малко вероятен кандидат за женитба от Гъси Финк-Нотъл. Шепненето на нежни слова в изящни ушенца и последващото закупуване на златен пръстен и разрешително за брак бяха също толкова вероятни като две съботи в два последователни дни.
Но Любовта не се дава лесно и намира начин да поникне където най-малко я сееш. Един прекрасен ден той се запозна с Мадлин Басет, падна си по нея като тон стари тухли, излезе от своето отшелничество, впусна се в лудешко ухажване и след ред обрати в отношенията им капанът щракна. Вече наближаваше денят, когато щеше да обуе официалните панталони, да сложи гардения в бутониерата и да застане пред олтара с това не момиче, а отврат.