— А, значи има и уловка?
— Разбира се. Не я ли схващаш? Харолд не би могъл да я докопа. Ако една сметаниера е част от нечия колекция и изчезне, а на другия ден цъфне някакъв курат със същата крава в ръка, той ще трябва да дава дълги и мъчителни обяснения. Всичко трябва да изглежда като работа на външен човек.
— Разбирам. Искаш да надяна черна маска, да нахлуя през прозореца, да измъкна произведението на изкуството и да го дам на Смрадльо. Разбирам.
Говорех със саркастична горчивина и ми се струваше, че всеки би го забелязал, но тя ме погледна с възхита и одобрение.
— Колко си умен, Бърти. Точно така. Разбира се, не е нужно да носиш маска.
— Не смяташ ли, че маската би ми помогнала да се вживея в ролята? — продължих аз със същата саркастична горчивина.
— Може и да си прав. Сам ще прецениш. Най-важното е да влезеш през прозореца. С ръкавици, естествено, заради отпечатъците от пръсти.
— Естествено.
— Харолд ще те чака вън и ще ти отнеме кравата.
— А аз потеглям спокойно към каторгата в Дортмур и оставам там до края на дните си.
— Не, не. Ти избягваш след схватката.
— Каква схватка?
— А Харолд се втурва в къщата, потънал в кръв…
— В чия кръв?
— Аз настоявах да е твоята, но Харолд държи да е неговата. За да стане по-интересно, трябва да има доказателства за схватка и моята идея беше да ти разбие носа. Но той настоя, че историята ще хване повече място, ако е потънал в собствената си засъхваща кръв. Така че решихме и двамата да си размените по един удар в носа. След това Харолд вдига къщата на крак, нахълтва, подава кравата на чичо Уоткин, обяснява му какво се е случило и работата е опечена. Защото чичо Уоткин не би могъл да се отърве само с едно благодаря, нали? Ако в него има поне доза приличие, ще бъде принуден да му даде енорията. Бърти, не смяташ ли, че планът е превъзходен?
Изправих се. На лицето ми бе изписано студено и твърдо изражение.
— Напълно. Но съжалявам…
— Да не искаш да кажеш, че няма да участваш, след като сам се убеди, че няма да ти струва нищо? Десет минути ще ти бъдат достатъчни.
— Точно това исках да кажа.
— Ти си свиня.
— Може и да съм свиня, но предвидлива и разумна свиня. Не бих се доближил до подобен план и на километър. Обясних ти, че познавам Смрадльо. Отсега не мога да кажа как точно ще оплеска работата, за да свършим в кафеза, но съм убеден, че ще намери начин. Време е, ако нямаш нищо против, да си прибера тефтерчето.
— Какво тефтерче? А, онова на Гъси?
— Да.
— За какво ти е?
— Трябва ми — рекох сериозно аз, — защото Гъси не е способен да отговаря за него. Може да го загуби отново и да попадне в ръцете на чичо ти, след което той ще тегли шута на сватбата на Гъси с Мадлин и аз ще бъда изправен пред изпитание, на което малко мъже са били подлагани.
— Ти ли?
— А кой друг?
— Какво общо имаш ти?
— Ще ти обясня.
Описах й с няколко сурови думи събитията в Бринкли Корт, положението, възникнало в резултат от тях, и отвратителната опасност, която ме дебнеше, ако Гъси изчезнеше от картинката.
— Трябва да разбереш — продължих аз, — че по ни какъв начин не желая да обидя братовчедка ти Мадлин, като казвам, че мисълта да се обвържа с нея в свещен брачен съюз смразява кръвта ми. Този факт в никакъв случай не е в нейна вреда. Бих изпитал същото чувство по отношение на повечето най-благородни девици в света. Има жени, които човек уважава, възхищава им се и се прекланя пред тях, но само от разстояние. Ако направят дори минимален опит да се приближат, хората изпитват желание да ги прогонят с тояга. Братовчедка ти Мадлин принадлежи към тази група. Очарователно момиче и идеална партия за Огъстъс Финк-Нотъл, но за Бъртрам е таралеж в гащите.
Трябваше й малко време да осмисли словата ми.
— Разбирам. Да, Мадлин си е от типа Боже, опази.
— Не бих стигнал до употребата на израза Боже, опази, защото смятам, че мъжът с рицарски наклонности не бива да престъпва определени граници. Но тъй като ти го каза, принуден съм да призная, че отразява точно фактите.
— Никога не съм предполагала, че нещата стоят така. Нищо чудно, че искаш тефтерчето.
— Точно така.
— Е, това открива ново поле за размисъл.
На лицето й се върна сериозният замечтан израз. Започна да гали Бартоломю по гърба със замислен крак.
— Хайде — обадих се аз, раздразнен от забавянето. — Давай го.
— Един момент. Опитвам се да изясня фактите за себе си. Знаеш ли, Бърти, все пак мой дълг е да предам тефтерчето на чичо Уоткин.
— Какво!
— Така ми диктува съвестта. В края на краищата аз съм му много задължена. Години наред ми е като баща. Не смяташ ли, че заслужава да знае какво мисли Гъси за него? Все пак за него ще е страшен удар да разбере, че е прибрал в пазвата си не безобиден любител на тритоните, а отровна змия, която сурово критикува начина, по който сърба супата си. Но тъй като гориш от желание да помогнеш на нас двамата с Харолд, като откраднеш сметаниерата, предполагам, че ще трябва да потъпча повелите на съвестта си.