Наричам Мадлин отврат, защото е отврат. Устърови са рицари по душа, но това не им пречи да наричат нещата с имената им. Превзета, лигава, сантиментална особа с влажни очи, гукащо гласче и твърде екстравагантни възгледи за звезди и зайци. Никога няма да забравя как веднъж ми заяви, че зайчетата били гномчета, прислужващи на кралицата на феите, а звездите — венче от маргаритки на Дядо Боже. Нищо подобно. Всеки ще ви каже, че не е вярно.
Леля Далия издаде кратък гръмовен кикот, защото словото на Гъси в Маркет Снодсбъри бе един от най-щастливите й спомени.
— Добрият стар Джин-Ботъл! Къде е сега?
— Отседнал е в имението на стария Басет — Тотли Тауърс, до село Тотли-на-платото в графство Глостършир. Тази сутрин се върна там. Ще се венчават в местната църква.
— Ще ходиш ли на сватбата?
— Боже, опази.
— Да, предполагам, че за теб моментът ще е болезнен. Толкова си влюбен в момичето.
Аз зейнах.
— Влюбен? В момиче, което е убедено, че всеки път, когато някоя фея си секне носа, се ражда бебе?
— Е, не можеш да отречеш, че навремето беше сгоден за нея.
— Да, за пет безкрайно дълги минути, и то не по моя вина. Скъпа ми родственице — жегнах се аз, — много добре си запозната със задкулисните интриги на оная смразяваща афера.
Примижах от болка. Това е епизод от житейския ми път, към който не държа да се връщам. Накратко ето какво стана. С изтерзани от дългото общуване с тритоните нерви, Гъси се бе отчаял от липсата на благоволение от страна на Мадлин и ме помоли да му утъпча пътя и да вметна една-две хвалебствени думи за него в нейно присъствие. А когато го направих, щурото момиче помисли, че влюбеният в нея, за когото й говорех, съм самият аз. В резултат на това след изпълнението на Гъси при раздаването на годишните награди тя временно му би дузпата и обяви годежа си с мен, а аз, от немай-къде, трябваше да се нагърбя с това бреме. Искам да кажа, ако някое момиче си втълпи, че си щуро влюбен в него, и вземе да ти обяви, че е дало пътя на годеника си и е готово да се обвърже с теб, какво можеш да направиш?
За мое щастие, миг преди да падне гилотината, Всевишният се събуди и помилва агнеца невинен, двата горчиви хапа се одобриха, но мен още ме побиват тръпки при спомена за опасността, по-страшна от смъртта, на която бях изложен. Никога няма да си отдъхна истински, докато пасторът не изрече: „Съгласен ли си, Огъстъс?“, а Гъси свенливо не прошепне своето „Да“.
— Не знам дали това те интересува — сепна ме леля Далия, — но самата аз също не възнамерявам да присъствам на церемонията. Не одобрявам сър Уоткин Басет и не смятам, че трябва да бъде поощряван. Подлецът му с подлец!
— Познаваш ли дъртия? — учудих се аз, макар че това само потвърди истинността на едно от големите ми открития, че светът е малък.
— Познавам го. Приятел е на Том. И двамата колекционират старинно сребро и по този повод непрекъснато се джавкат като вълци. Миналия месец го поканихме в Бринкли Корт и знаеш ли как ми се отблагодари за топлите грижи, с които го обграждах, докато беше мой гост? Опита се да ми отмъкне Анатол изпод носа!
— Не! — олюлях се аз.
— Не, ама да. За щастие Анатол се оказа неподкупен, след като му удвоих заплатата.
— Удвои я пак — загрижено я посъветвах аз. — Не спирай да я удвояваш. По-добре го затрупай с пари, отколкото да изгубиш този ненадминат майстор на печеното и яхниите.
Бях видимо развълнуван. Мисълта, че Анатол, повелителят на неназоваеми гастрономични наслади, е бил на косъм от залязването от хоризонта на моя живот или по-точно от напускането на Бринкли Корт, където винаги можех да се самопоканя на гости, и е можел да постъпи на служба при стария Басет — последния човек, който би сложил на масата си прибор за мен, ме потресе до дъното на лакомата ми душа.
— Дааа — проточи леля Далия с тлееща ненавист в очите при спомена за чудовищното посегателство, — долен интригант и низък тип е тоя сър Уоткин Басет. Най-добре ще е да предупредиш Джин-Ботъл да внимава в деня на сватбата. Ако не си отваря очите на четири, старият мошеник ще му отмъкне карфицата от вратовръзката. А сега — продължи тя и посегна към купчина листа, които имаха вид на задълбочено есе върху грижите за детето по време на болест и здраве — дим да те няма. Трябва да редактирам шест тона материал. А, да, като видиш Джийвс, дай му това. Статия от „Рубрика за съпруга“. Пълна е с дълбокомислени разсъждения върху страничните ленти на мъжките официални панталони и бих искала да я прегледа. Нищо не разбирам от въпроса и, току-виж, се оказало комунистическа пропаганда. Мога ли да разчитам, че няма да оплескаш онази работа? Я повтори със свои думи какво очаквам да направиш.