Сега Лара дълбоко спеше, периодите на възбуда се заменяха с умора и това също бе станало нещо обичайно. Валерий внимателно вдигна от пода слушалката, седна зад бюрото, включи компютъра, прегледа пощата. Обади се на първия си заместник, даде неотложните си разпореждания дори без да се старае да снишава глас — Лара и без това нищо не чува: колкото остра бе възбудата й от наркотиците, толкова дълбок беше сънят. И с топ не можеш я събуди.
Той се сети, че майка му го чакаше за някакъв разговор, но остана дълго зад бюрото, без да откъсва очи от спящата си съпруга. Какво не прави както трябва? Какво му се изплъзва, какво недооценява? Защо неговите усилия все още не носят желания резултат и Лара продължава отчаяно да притъпява болката си с хапчета и какво ли още не, защото не може да накара хората да повярват в таланта й, а най-важното — сама да повярва в себе си? Сега Валерий се завърна от пътуването си, по време на което се занимава не само със своя бизнес, но и бе намерил двама ценители на живописта, чиято дума имаше твърде съществена тежест сред галеристите и специалистите. Бе се разбрал с всекиго от тях да купят по една картина на Лариса, беше им дал пари за покупката. От тях се искаше само едно: да правят реклама на платната на младата художничка. Щом тези хора са купили картините, значи те си струват парите. Ритер не за пръв път правеше подобни операции, плащаше солидни суми и на галеристи, за да излагат в салоните си работи на Лара. Плащаше на критици и журналисти да пишат хвалебствени статии. Плащаше на организатори на изложби, на директори на фондове. Плащаше, плащаше, плащаше… Струваше му се, че всичко е преценил. Но резултат все още нямаше. Естествено Ритер съвсем не беше новак в тази работа и ясно разбираше разликата между музиката, литературата и живописта. Музикант и писател могат да се наложат по-бързо, за половин до една година, но при художниците нещата стоят различно, защото живописта е особено изкуство, най-сложното за възприемане, тъй че за да се заговори за някого, е нужно доста дълго време. Извънредно дълго.
Но той нямаше време. Всеки нов пристъп увреждаше здравето на Лариса, нейната психика, заплашваше живота й. Валерий не можеше да чака твърде дълго.
Той се отърси от тъжните си мисли и отиде при майка си, която го чакаше в хола. Едра, царствена, красива, поддържана, на своите петдесет и три изглеждаща на четирийсет и пет, че и на по-малко (с добър грим), след смъртта на съпруга си тя дори не бе помисляла за нов брак, макар че претенденти за ръката и сърцето й се тълпяха около нея. „Ние с теб сега сме богати наследници — обясняваше на сина си, — така че и ти, и аз ще бъдем буквално преследвани. Трябва да бъдем много внимателни, за да не изпаднем в глупаво положение“.
— Приключих с работата — каза Валерий и седна във фотьойла срещу нея. — Та какво значи става с Анита? Някакви проблеми ли?
— Страхувам се, че да — въздъхна Нина. — Не си ли забелязал, че напоследък сякаш ни избягва?
— Така ли? — учудено вдигна вежди той. — Не, не съм обръщал внимание. Сигурно ти се е сторило.
— Не се изразих съвсем точно. — В гласа на Нина Максимовна явно пролича неувереност, сякаш тя се страхуваше да не подбере неточни думи. — Анита избягва да остава у нас в присъствието на Лара. Не го казва направо, но аз забелязал. И ако ти се напрегнеш и си припомниш последните няколко месеца, не може да не се съгласиш с мен.
Валерий се навъси. Да, изглежда, майка му има известно право. Ако си припомни… Ето, Анита е у тях, тримата пият чай — той, Нина и сестра му, по телефона от ателието се обажда Лара и съобщава, че е приключила работата си и след трийсетина минути ще си бъде вкъщи. Анита си поглежда часовника, преструва се, че бърза, и точно след двайсет минути си тръгва. А преди да се обади Лариса, дори и дума не е ставало, че сестра му има някаква работа.
Друг път Анита си уговаря среща с него, но щом чува, че брат й ще дойде с жена си, веднага уж внезапно се сеща за нещо неотложно и срещата се отлага за друго време.
Анита е дошла да честити рождения ден на Нина, а Лариса в този момент я няма… Идва при тях на вилата точно когато Лариса е останала в града… Ето, те отново седят в хола, гледат някакъв филм по телевизията, изщраква бравата — прибира се Лариса, и Анита веднага започва да се сбогува…
Да, ако си припомни, излиза, че всичко е точно както казва майка му. Но какво се е случило? Какъв конфликт може да има между съпругата му и родната му сестра, дъщерята на баща му от предишния брак?