— Ти имаш ли някакво обяснение? — попита Валерий, като незнайно защо избягваше да поглежда майка си.
Нина поклати глава:
— Не. Мислех си, че може ти да имаш обяснение. Във всеки случай тази ситуация ме тревожи. Анита направи толкова много за всички нас, сега не си представям нашия живот без нея. И не ми се иска заради Лара между нас да…
— Нина, какво общо има тук Лара? — раздразнено я прекъсна Валерий. — Лара е същинско дете, по никакъв начин не може да застане между нас и Анита. Тя е дете, разбираш ли? Невинно, простодушно дете във всичко, което не се отнася до живописта. Мисля, че въпросът не е в Лара, а в самата Анита. В най-скоро време ще си поговоря с нея. Сигурен съм, че всичко ще се изясни и ще се окаже, че е нещо глупаво.
— Дай боже да си прав, сине. Но мен това много ме притеснява.
— Какви са тези притеснения, мамо? Какво си си втълпила сега?
— Друг път ще ти кажа.
— Мамо! Кажи ми веднага! — настоя Валерий. — Какво се е случило? Има ли нещо, което не знам?
— Сине, не ме притискай. Или ще се окажа права и ти сам ще научиш всичко, или греша и тогава със смях ще ти обясня и ще ти поискам извинение, задето съм подозирала Лара.
— Нина!…
Той понечи да възроптае срещу думите на майка си — ама не може така, какви са тези работи! Приказва някакви мъгляви неща, намеква за някакви подозрения, а после си подвива опашката и се измъква с обещания след време да му обясни всичко. Така общуват помежду си чуждите хора, обикновени познати, но между близки, между роднини… Това не е нормално. Пък и в какво може да подозира Ларка? Че краде пари от чантата на майка му или на Анита? При наркоманите това се случва много често, но само в случай, че те се нуждаят от пари. А Лариса не се нуждае, Валерий винаги й дава големи суми. Впрочем знае ли се, може да взема нещо прекалено скъпо, така че дори тези суми да не й стигат.
Всичко това се мярна в главата му мигновено, но Ритер не успя да каже нищо, защото звънна телефонът.
— Извикайте Лариса — лениво пожела женски глас, който се стори на Валерий вулгарен и не съвсем трезвен.
— Тя спи. Да й предам нещо? — Той машинално си отбеляза, че този глас не му е познат. Нова приятелка?
— Кажете й, че аз съм се обаждала.
— Коя сте вие? Имате ли си име? — попита той ядосано.
— Тя си знае. — Гласът се изкиска и неговата притежателка затвори телефона.
Майката погледна сина си втренчено, тревогата бликаше от очите й и сякаш запълваше цялото пространство на огромния хол.
— Пак ли търсиха Лариса? — Това беше по-скоро не въпрос, а твърдение.
— Защо „пак“? — Към раздразнението от разговора с майка му се бе прибавило и раздразнението от този вулгарен глас и Валерий вече не се опитваше да го крие. — През цялата вечер това беше първото обаждане. Нина, струва ми се, че ти се чудиш за какво да се заядеш.
Но майка му сякаш не забелязваше в какво настроение е той. Или смяташе за нужно да не забелязва?
— И пак ли беше непознат глас?
— Непознат беше — неохотно потвърди той.
— Женски?
— Да, женски. И какво от това?
— И тя пак не се представи, нали?
— Да! — най-сетне избухна той. — Не се представи! И какво следва от това? Само едно: че Ларка има нова приятелка, която не е запозната с правилата на добрия тон — и толкоз! Често ли я търси тук? И какво, според теб това престъпление ли е? Защо трябва да подозирам жена си в нещо само защото има нова позната не от висшето общество? Твоят доморасъл аристократизъм, Нинуля, вече минава всякакви граници! Извинявай, че съм рязък, но животът с баща ми те е увредил, ти никога не си работила, почти трийсет години живя сред висшето общество и дори нямаш представа, че липсата на възпитание изобщо не означава липса на почтеност. На света има огромно количество добри и честни хора, които не умеят да говорят правилно по телефона, а ти си готова да ги сметнеш всичките за престъпници. Укроти най-сетне снобизма си и остави Ларка на мира!
Валерий беше сигурен, че майка му ще се разсърди, веднага ще прекъсне разговора и ще се прибере в стаята си. Тя почти никога не повишаваше тон и не си позволяваше мудни и тягостни изяснявания на отношенията, просто тъжно се усмихваше и се затваряше в хладно мълчание. Тъгата в тези случаи трябваше да демонстрира нейното разочарование от обстоятелството, че събеседникът и се е оказал толкова ограничен и невъзпитан.
Но майка му, въпреки очакванията, не стана и не излезе. И дори не млъкна.
— Извинявай, сине, че те притесних. Но нали разбираш, ти по цял ден си на работа, а аз съм постоянно вкъщи. И мога да ти кажа, че днешното обаждане не е изключение. Напоследък на Лара постоянно се обаждат различни непознати за мен жени и никоя не си казва името. По-рано нямаше нищо подобно. Излиза, че жена ти именно през последните месеци се е сдобила с много нови приятелки и всички те до една са невъзпитани. Откъде се взеха? И защо едновременно с появяването на тези тайнствени, зле възпитани приятелки Анита започна да избягва Лара? Моля те само за едно: помисли върху това.