— Заедно са — кимна Коля.
— Значи й е станал навик — констатира Волков. — Защото сега с дрешки и пътувания в чужбина не можеш учуди никого, така че каскадьорът е изгубил цялата си необикновеност. Да си призная, аз мислех, че Анита ще го зареже и ще си избере нещо по-съответстващо. Вече пет години не съм я виждал, откак съкратиха лабораторията, я която работеше. Познати ми казаха, че карала някакви курсове, усвоявала нова професия.
— Анита Станиславовна сега работи във фирма като системен администратор — информира го Селуянов. — Вижте какво исках да ви попитам. Правилно ли ви разбрах, че Анита Станиславовна много се е обидила на майка си, задето е заменила баща й с монтьор, и на баща си, задето е заменил самата нея с друго дете? Наистина ли с било така?
— Наистина. Подчертавам: беше. През периода, когато бяхме заедно и когато бяхме с двайсет и дори с двайсет и пет години по-млади. Какво става в наши дни — не зная.
— Да, да, разбира се. Сега говорим за това, което е било преди двайсет и пет години. Можем ли да направим извода, че тя не е обичала и сестра си, която е родила майка й, и брат си, който се е родил в новото семейство на баща й?
— Абсолютно — без колебание потвърди Волков. — Анита не изпитваше към тях нищо, освен злоба и ревност.
— Разбирате ли, след смъртта на баща й Анита Станиславовна се е сближила и с брат си, и със сестра си. Сега са станали много близки приятели. Тя посещава редовно семейството на майка си, изглежда, й е простила. Как можете да коментирате това?
— Нима? — искрено се изненада Волков. — Колко странно. Това никак не й е в характера. Впрочем не е в характера на Анита, която познавах навремето. С годините тя може да е станала по-добра и по-мъдра. И дори със сигурност е станала. Но аз мога да ви дам и друга интерпретация. Одобряването и новото събиране на семейството е просто поредната стъпка по принуда. По-скоро бих повярвал в това. Като каква, казахте, работи?
— Като системен администратор.
— Прелестно! Достойно място за доктор на науките! Това нищо ли не ви говори?
— Мисля, че не сте справедлив — възрази Коля. — Та нея са я съкратили, тоест, изгонили са я от работа. Орязаха науката навсякъде, тя се сви и огромен брой доктори на науките останаха без работа. Та нали трябва да живеят от нещо. Трябва да си вадят хляба.
— Безспорно — енергично закима Волков, — прав сте от първата до последната дума. Но случаят с Анита изобщо не е такъв. Съкратиха я именно защото науката нямаше никаква полза от нея. Ликвидираха лабораторията и на най-кадърните служители веднага предложиха да се прехвърлят в други лаборатории или в други учреждения с нашия профил. Кадърните инженер-физици винаги се търсят много, уверявам ви. Поне в нашия институт беше така, за другите не мога нищо да кажа. На Анита никой нищо не е предлагал, тя не беше нужна на никого. И фактът, че е била принудена да усвои нова професия и сега работи не по основната си специалност, говори само, че тя не е преуспяла като инженер-физик. А сега вижте каква верига се получава. Отначало е била дъщеря на известни родители и дори са я снимали във филм. Знаете ли затова?
— Да, Анита Станиславовна ми разказа, в стаята й има една снимка…
— Знам — позасмя се Волков, — и в нашата стая навремето висеше същата снимка. Та така, снимали са я в малка роля, но повече не са я канили да участва във филм. Тоест, тя вече се е виждала като актриса, известна като майка си, дори още повече, но нищо не се е получило. Скоро след това родителите й скандално се развеждат и тутакси се потапят всеки в своето ново семейство. Следователно от нея не се е получила дъщеря на известни родители. Чували ли сте за такъв психологически обрат — отрицание на човека, който те отрича?
— Не. Какво представлява това?
— Само звучи засукано, а всъщност всичко е просто и всеки човек го прави неведнъж в живота си. Изоставило ви е вашето момиче, но вие не страдате пред очите на всички, а веднага започвате да сваляте приятелката й, та изменницата да знае, че и вие сте я отхвърлили, а не само тя вас.
— А, това ли — усмихна се Коля. — Ами разбира се, познат похват.
— Та така, какво прави Анита? Тръгва точно по този път. Вие ме отхвърлихте като актриса? А аз изобщо не обичам киното, никога не съм искала да бъда актриса и не ми е притрябвало това ваше най-важно от всички изкуства, аз изобщо съм устремена в друга посока. Сега ще обичам физиката. Или химията, биологията, историята. Няма значение. Разбирате ли идеята?